Роберт Хюлик - Императорската перла

Тя се поклони и остана права, разкрачила крака, подпряна на чадъра си. Щом госпожица Лян спомена адреса, на който е трябвало да бъде отведена жената, съдията Ди извика с жест началника на стражата и шепнешком му нареди незабавно да отиде в къщата с шестима въоръжени стражници да арестува обитателите и да ги прибере в затвора. Когато госпожица Лян свърши, съдията Ди се обърна към нея:

— Съдът изказва похвала за навременната ви намеса, госпожице Лян. Като съзнателен гражданин, зачитащ законите, вие сте предприели незабавни и резултатни действия. А сега разкажете подробно за случилото се, за да се състави цялостен протокол.

— На разпореждане на негово превъзходителство съм. Когато явилата се пред вас, както вече заяви, запита тези тук мъже за какво е цялата разправия, вторият, на име Уън, замахна с юмрук към главата ми. Хванах ръката му и я изкарах от раменната става, като го хвърлих на земята с хълбок. Но внимавах ударът само да го зашемети и при падането да не си счупи гръбнака, та да не е в състояние да даде показания при необходимост. Тогава този мъж, Фън, се опита да ме наръга с нож, но аз му го взех и със същия заковах лявото му ухо в дирека на най-близката порта. Само че той не мируваше и ухото му се разкъса, затова се наложи да прикова и другото му ухо. Но понеже започна да ме нарича с какви ли не неприлични думи и отказа да даде задоволителен отговор на въпросите ми, бях принудена да го поотръскам малко, но щом склони да направи пълни признания, оставих го на мира. Това е.

Съдията Ди се надигна от стола си и огледа тримата мъже, стенещи на пода. Най-десният надигна леко глава и се опита да каже нещо, но от гърлото му се изтръгна само някакъв хъхрещ грак.

— А какво се е случило с третия? — попита съдията.

— Този ли? Стъпих отгоре му, докато разпитвах Фън. Защото, докато се занимавах с Фън, този третият, на име Ляо, се опита мръснишки да ме ритне в корема. Бива аматьори, ама чак такива леваци! Аз отскочих встрани, избегнах удара и когато този вдигна глава, халосах го с опакото на ръката си и му смазах гръцмуля. Тогава той се опита да избяга, аз го тръшнах по гръб на земята и стъпих с единия си крак на слабините му, а с другия — на главата. Но много внимавах да не тъпча и да не скачам отгоре му, за да не получи злокачествени увреждания.

— Да, да, ясно — заключи съдията Ди. Помълча известно време, поглаждайки бакенбардите си, след това се приведе напред и каза на Фън: — Говорете, кога и къде се запознахте със Ся Куан?

Мъжът свали ръце от раздраните си уши и от тях отново закапа кръв.

— Във винарната на пазара — изрида той. — Онзи ден. Никога преди не съм го виждал този мръсник. Даде ни един сребърник и каза, че ще получим още, когато свършим работата. Ние…

— Каза ли Ся кой е господарят му? — прекъсна го съдията.

Мъжът го погледна озадачено.

— Господар ли? Той нямаше господар, нали сам ни плати? Искахме да пипнем женската още същата вечер, само че покрай нея е пълно с хора, имаше клиенти и не успяхме. Снощи беше същото. Днес сутринта отидохме във винарната да поискаме още пари от Ся, защото работата се запече. Но Ся го нямаше. Затова рекохме да опитаме пак по пладне. И я пипнахме, но на улицата се натъкнахме на това… на тази…

— Дама! — изрева госпожица Лян, наведена до самото му ухо.

— Махнете това чудовище от мен! — панически изкрещя Фън. — Знаете ли какво направи с мен, след като забучи камата в ухото ми? Тя… тя… — мъжът изгуби напълно самообладание и избухна в ридания.

Съдията Ди стовари чукчето по трибуната.

— Отговорете на въпроса ми! — извика той. — Признавате ли се за виновен в престъплението, в което ви обвиняват?

Притиснал кървящите си уши, мъжът изпъшка:

— Признавам се!

С треперещ глас съседът му Уън също се призна за виновен. Третият едва успя да кимне с глава и рухна ничком на пода. Съдията Ди се обърна към старшия стражник, заел мястото на началника:

— Откарайте тримата престъпници в затвора и извикайте съдебния лекар, за да се погрижи за тях. Ще ги изслушаме отново, след като се възстановят — стражниците повлякоха тримата мъже извън залата, а съдията се обърна към момичето:

— А сега да чуем вашите показания, госпожице Ли.

Засуканата госпожица изтри насиненото си лице с ръкав и отговори с мек глас:

— По пладне седнахме да хапнем ориз, както е обичаят, заедно с още три момичета от дома. Тъкмо тогава нахълтаха тези трима мъже и събориха вратаря. Собственикът ни ги попита какво искат, а единият го удари с юмрук в лицето. Каза му, че искат да ме вземат за този ден и че по-късно вечерта ще ме върнат. После ме грабнаха, омотаха около главата ми парче плат и ме повлякоха навън с ритници. На улицата повървях известно време с тях, без нищо да кажа, после освободих едната си ръка. Дръпнах кърпата от лицето си и започнах да крещя за помощ. Тогава се появи госпожица Лян…