Роберт Хюлик - Императорската перла

Съдията Ди тръсна рамене и отпи няколко глътки чай. После отново се отпусна в креслото си и продължи:

— При тази втора версия на Тун и Ся се падат коренно различни роли. Първия път допуснахме, че Ся не е знаел за намеренията на Тун и Кехлибар, преди Ку да му каже. Тук обаче следва да предположим обратното: че Ся е научил от самия Тун за предстоящата му среща с Кехлибар в запустялата къща, където ще разменя перлата срещу солидно количество злато. Но понеже Тун е предпазлив мошеник, не споделя със Ся, че историята около перлата е измислица и че всъщност те с Кехлибар възнамеряват да избягат. Ся съзира възможност да получи наградата, обещана от доктор Пиен. Подготвя скица на имението със запуснатата къща и павилиона по сведения, изкопчени от Тун, после отива при доктор Пиен и му съобщава, че това е моментът да сложи ръка на Кехлибар. И че ако докторът намери начин да се отърве от Тун, той, Ся, на драго сърце ще иде в запуснатата къща вместо Тун и ще заключи Кехлибар в павилиона. Тогава доктор Пиен може да се яви, за да се позабавлява с „пиленцето в кафеза“. Ся ще задигне златото и перлата и с Пиен ще си поделят плячката. Ще уредят нещата така, че на следващата сутрин Кехлибар да бъде открита в павилиона. Тогава всеки, включително и Ку, ще решат, че ужасните й преживявания са причинени от разпасани скитници. Доктор Пиен охотно приема предложението на Ся. Така не само ще спипа Кехлибар, а и ще отнесе десет кюлчета злато — чудесно разрешение на финансовите му проблеми. Съмнявам се Пиен да е повярвал на историята за перлата. Достатъчно е умен, за да не се поддава на скалъпени измислици, и си е дал сметка, че всичко е съчинено от Тун, за да може да избяга с Кехлибар. Това обаче него не го интересува. Пиен сипва отрова в чашата на Тун по време на гощавката в Мраморен мост. Така се отървава от един досаден довереник и си осигурява сериозна печалба, като залага срещу своята лодка. По-късно Кехлибар заварва на срещата в павилиона Ся. Той се опитва да я пречупи със сила, но тя се съпротивява и ненадейно изважда кама. В последвалото сборичкване Ся е ранен и я убива, било случайно, било умишлено. Изведнъж това убийство му предоставя повече власт над Пиен. Ся взема златото, но моята поява му попречва да намери перлата. Ся се връща в града и разказва на доктор Пиен за провала си. Казва му още и че иска по-голям дял от договорения, защото върху доктор Пиен пада отговорността за смъртта на Кехлибар. Ся просто не си дава сметка, че има работа с безогледен маниак. Пиен се преструва, че е съгласен, и разпалва алчността на Ся, като подмята, че би било жалко просто така да се откажат от перлата. Ся изобщо не съобразява, че перлата не може да бъде продадена, и се поддава на увещанията на доктор Пиен сутринта да отидат заедно и да я намерят в запуснатата къща. Пиен оставя Ся да прерови павилиона, след това го убива. Хун, налей ми още една чаша чай, гърлото ми направо изгаря.

Докато пълнеше чашата, сержантът попита:

— А какво според тази версия е направил доктор Пиен, ваше превъзходителство, след убийството на Ся?

— Според мен се е скрил между дърветата по пътеката и е изчакал господин Куан да мине на път за срещата им. Докторът оставя господин Куан да разгледа опустошения павилион, за да се появи след това. Само че преди да излезе от скривалището си, ни забелязва нас с теб. За него това е добре дошло, появяват се още двама свидетели. После тръгва подире ни към павилиона. Нататък нещата до голяма степен съвпадат с първата ми версия. И доктор Пиен, както и господин Ку, е могъл да види госпожица Ли на улицата, защото и той си тръгна преди края на заседанието. Хукнал е веднага към северния квартал и е удушил госпожа Мън. Накратко: на доктор Пиен му се е наложило да се откаже от забавлението си с Кехлибар, но пък се е отървал от двама стръвни и досадни свои довереници, като същевременно е разрешил и всичките си финансови проблеми, защото се е сдобил с десет кюлчета злато плюс значителна сума от залозите. Чиста работа, всичко си идва на мястото!

Съдията Ди замълча. Заслуша се в далечния тътен на гръмотевица. Докато той намотаваше нов мокър пешкир около врата си, сержант Хун отбеляза:

— С позволението на негово превъзходителство втората версия ми се струва по-вероятна. Най-малкото е по-проста. А и срещу доктор Пиен има допълнителни улики: нали твърдеше, че смъртта на Тун Май е от сърдечен удар, и излъга, че е видял Ся да се прибира в града веднага след състезанието.

— Това е важно, но не и решаващо — отсече съдията. — Симптомите наистина можеха да бъдат приети за сърдечен удар. А доктор Пиен може и искрено да се е припознал в някой друг с белег през лицето като на Ся.