Роберт Хюлик - Императорската перла

На вратата се почука. Влезе началникът на стражата и се поклони на съдията. После постави на бюрото един изцапан плик и каза:

— При обиска в тавана на двамата студенти, ваше превъзходителство, намерих този плик в раклата на Ся. В сандъка на Тун имаше само стари дрехи. Не открихме никакъв документ.

— Добре, свободен си.

Съдията разкъса плика и извади от него три сгънати листа. Първият бе диплом от Класическото училище, удостоверяващ, че Ся Куан успешно е взел първия си изпит, вторият бе разрешителното му да пребивава в Пуян. Когато разгъна третия лист, съдията учудено свъси вежди. Приглади внимателно хартията върху писалището, придърпа свещта и каза:

— Хун, погледни!

Сержантът видя небрежно нахвърлян план на областта южно от града.

— Това е мандрагоровата горичка — посочи с пръст съдията Ди. — А този правоъгълник е къщата на стария Тун. Отбелязан е само източният павилион. Излиза, че и Ся е имал нещо общо с продажбата на перлата. Пречисти небеса, непременно трябва да намерим този човек. И то час по-скоро!

— Сигурно се шляе някъде из центъра на града, ваше превъзходителство. Нашият стар познайник Шън Ба, бившият самообявил се цар на подземния свят, сто на сто ще ни помогне да го намерим.

— Да, може да го попитаме. Откакто го назначих за старейшина на гилдията на просяците, се проявява като много отзивчив сътрудник.

— За жалост не е лесно да го открием, ваше превъзходителство. Единствено късно вечер със сигурност може да бъде намерен у дома му. Тогава просяците идват да му предадат дела от печалбата. Най-добре да ида веднага да го потърся.

— И дума да не става. Ти си капнал от умора и никъде няма да ходиш. Отивай да спиш, Хун!

— Но това ще ни забави с цял ден, ваше превъзходителство. А и аз се разбирам с Шън Ба, вече му научих номерата на стария дявол. Ако не се лъжа, и той ме уважава за разлика от другите ви трима помощници. Веднъж ми каза на четири очи, че според него моите приятели Ма Жун и Цяо Тай били неуки грубияни, а Тао Ган — коварен хитрец.

— Значи така каза за тях негодникът — засмя се съдията. — Иди тогава, щом настояваш. Но вземи служебна носилка и четирима стражници. В онзи квартал гъмжи от всякаква измет.

След като сержант Хун излезе, съдията Ди изпи още една чаша чай. Всъщност бе много повече разтревожен, отколкото показа пред дългогодишния си съветник и помощник. Убийството на един беден студент неочаквано се разрасна до престъпление от национална значимост, свързано с кражба от императорския дом! Трябваше бързо да се справи със случая, защото не можеше дълго да бави доклада за перлата пред по-висшите власти. Но трябваше и да действа много предпазливо. Той въздъхна дълбоко и стана. Прекоси централния двор умислен, с намерение да прекара нощта на нара в библиотеката си. Но когато домоуправителят му отвори вратата, съдията дочу звънък смях откъм осветената женска част на къщата. Щом забеляза учуденото изражение на господаря си, беловласият служител побърза да обясни:

— Първите съпруги на генерал Бао и на почитаемия Уън, пенсионирания съдия, пристигнаха на гости, ваше превъзходителство. Дамите поднесоха традиционните дарове за небесната царица и вашата Първа съпруга ги покани да поиграят на карти. Нареди ми да й съобщя, когато се приберете, за да отпрати гостенките и да бъде на разположение на ваше превъзходителство.

— Кажи й да излезе в преддверието за минута.

Когато Първата съпруга се появи в малкото помещение, съдията със задоволство забеляза колко е красива в любимата й роба от виолетов брокат, извезана със златни цветя. Тя му се поклони и попита тревожно:

— Не сте имали, надявам се, неприятности след състезанието?

— Възникна един случай и трябваше незабавно да се намеся. Повиках ви само за да ви кажа в никакъв случай да не отпращате гостенките си заради мен. Вечерта беше доста уморителна и ми се иска да си легна. Ще спя в библиотеката, домоуправителят ще се погрижи за мен.

Тя понечи да му пожелае лека нощ, когато той неочаквано запита:

— Между другото, намери ли се липсващата плочка от доминото?

— Не. Решихме, че сигурно е паднала във водата.

— Изключено! Масата ни беше посред палубата. Къде ли може да се е дянала?

Тя вдигна показалец и полусериозно, полушеговито каза:

— През всичките години, откакто сме женени, не помня да сте се ядосвали за дреболии. Надявам се, няма тепърва да ставате педант, нали?

— Няма, няма — с лека усмивка отвърна съдията Ди.