Роберт Хюлик - Свещените саркофази

— В този случай направиха — каза Жасмин и добави примирено: — Но вече нищо не може да се поправи. Късно е!

— Да, щом ще изпълнят присъдата призори, не може да се направи много нещо — съгласи се съдията. Помисли малко, после продължи: — Но защо не ми разкажеш всичко? Хем ще ми помогнеш да се отвлека от собствените си грижи, хем и за теб времето ще мине по-безболезнено.

— Добре — сви рамене тя. — И без това се чувствам много изтормозена, за да заспя. Ето как стана всичко… Преди около година и половина двама капитани от гарнизона в Тацикоу често се отбиваха в едни и същи бардаци. Единият се казваше Бан, другият — У. Движеха се заедно, защото служеха в едно и също военно поделение, но никак не си приличаха. Едва ли могат да се намерят по-различни хора. Бан беше мамино синче, голобрадо конте, което приличаше повече на студент, отколкото на офицер. Беше досаден с префърцунените си приказки и момичетата го отбягваха. У, точно обратно, беше грубоват, но естествен младеж, добър боксьор и боец с меч, ловък и много духовит. Разправяха, че заради него войниците били готови да минат през и огън вода. Не беше голям красавец, но аз се влюбих в него. А и той нямаше друго момиче освен мен. Редовно плащаше на собственика на дома, в който работех, за да не ме кара да спя с който и да е. Обеща да ме откупи и да се ожени за мен веднага щом го повишат, затова нямах нищо против да му родя дете. Обикновено ние гледаме да се отървем от децата, когато забременеем, или ги продаваме. Но аз исках това дете — тя изпразни чашата си, отметна един кичур коса от челото си и продължи: — Дотук добре… Но една нощ, преди десетина месеца, Бан се върнал у дома и намерил жена си удушена, а У стоял зашеметен до леглото й. Бан извикал минаващия патрул на военната полиция и обвинил У, че е убил жена му. Двамата бяха изправени пред военния трибунал. Бан каза, че У отдавна задирял жена му, а тя го отблъсквала. Лигльото каза освен това, че много пъти го бил предупреждавал да я остави на мира, но не искал да докладва на полковника, защото У му бил колега. Според него У знаел, че тази нощ той ще е дежурен по оръжие, и затова отишъл у тях и отново се опитал да вкара жена му в леглото. И когато тя отказала, У се разярил и я удушил. Това е всичко.

— Какво възрази У на това обвинение? — попита съдията.

— У каза, че Бан е долен лъжец, че го е мразел и че сам е удушил жена си, за да обвини него.

— Не е много умен този твой капитан — сухо каза съдията.

— Слушайте хубаво, ако обичате! У каза, че тази вечер, когато минавал покрай оръжейницата, Бан го повикал и го помолил да отскочи до тях и да провери дали жена му не се нуждае от нещо, защото същия следобед не й било добре. Когато У отишъл там, входната врата била отворена, а слугите ги нямало. Никой не отговорил на виковете му, затова влязъл, отишъл в спалнята и я намерил там удушена. Бан се втурнал вътре и започнал да крещи, за да повика военната полиция.

— Странна история — каза съдията. — И какво беше заключителното слово на военния съдия? Но не, ти няма как да знаеш, разбира се.

— Зная. Бях там, промъкнах се в навалицата. Цялата бях мокра от страх, защото, ако хванат проститутка във военно учреждение, пребиват я от бой. Та полковникът каза, че обвинява У в прелюбодеяние със съпругата на негов колега офицер и го осъжда на смърт чрез обезглавяване. Каза, че не взема предвид убийството, тъй като хората му установили, че този ден Бан сам е отпратил слугите си след вечеря и веднага щом застъпил на дежурството в оръжейницата, помолил военните патрули да наглеждат къщата му, защото бил предупреден, че наоколо се навъртат крадци. Полковникът каза още, че не е изключено Бан да е научил, че жена му спи с У, и затова да я е удушил. Това било негово право. Според закона той имал право да убие и У, ако ги бил заварил в момента на… сношението… както го наричат. Но било възможно Бан да не е посмял да се счепка открито с У и затова да е прибягнал до по-безопасен начин да му отмъсти. Но това нямало значение, каза полковникът. Самият факт, че У е задирял жената на своя колега офицер, бил опасен за моралните устои на армията. Затова трябвало да бъде обезглавен.

Тя млъкна. Съдията поглаждаше бакенбардите си. След известно време каза:

— Така погледнато, бих казал, че полковникът е бил съвършено прав. Преценката му напълно съвпада с краткото описание на характерите на двамата офицери, което направи. А защо си толкова сигурна, че У действително не е имал някакви отношения с жената на Бан?