Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Това стана преди много години, когато ме назначиха в местния съд като младши помощник. Беше първият ми пост. Бях млад и всичко ми правеше впечатление. Екзотичните чуждестранни общности разпалиха въображението ми. Често посещавах дома на един персийски търговец. Двамата с дъщеря му се влюбихме един в друг. Беше красиво и много изискано момиче. Не обръщах внимание, че е някак прекалено чувствителна и изнервена — той обърна глава към съдията, погледна го в очите и продължи: — Толкова много я обичах, че бях решил да се откажа от кариерата си и да се оженя за нея. Един ден тя ми каза, че известно време няма да се среща с мен. Бях млад и глупав, нищо не разбрах и реших, че просто иска да прекъсне връзката. От отчаяние започнах да ходя при китайските куртизанки. След няколко месеца тя ми изпрати бележка с молба да се срещнем привечер в храма на Цъфтящата пагода. Заварих я седнала самичка в павилиона за чай — той сведе очи и закова поглед в сплетените си пръсти. — Беше с дълга шафраненожълта рокля, главата й бе увита с копринен шал. Понечих да кажа нещо, но тя ме прекъсна веднага и ме помоли да се кача с нея на върха на пагодата. Дума не си проговорихме, докато вървяхме по ония стръмни стълби, все по-нагоре и по-нагоре. Най-накрая излязохме на тясната площадка и тя се облегна на перилата. Лъчите на залеза хвърляха бакърени отблясъци върху морето от покриви под нас. Без да ме погледне, с много особен и безизразен глас тя ми съобщи, че родила от мен две близначки. След като съм я напуснал, ги удавила. Останах като вкаменен на място, а тя изведнъж се прехвърли през парапета и аз… аз…

Той овладя с огромно усилие треперенето на гласа си и покри сгърченото си лице в дланите. Продължението едва достигаше до слуха на съдията Ди:

— Бях с напълно почтени намерения, небето ми е свидетел! А тя… Просто бяхме млади… Много, много млади…

Докато чакаше губернаторът да се съвземе, съдията бавно въртеше в ръка розата и гледаше белите листчета, които едно по едно се отронваха на масата. Най-сетне губернаторът вдигна глава, съдията постави цветето обратно във вазата и каза:

— Изглежда, много ви е обичала, иначе не може да се обясни това неистово желание да ви нарани. Да се самоубие и да ви излъже, че е убила двете си дъщери… — губернаторът почти подскочи и съдията Ди вдигна ръка: — Това е било лъжа. Тя е дала близначките на свой близък китаец, който след това банкрутирал и ги поверил на един китаец с персийска кръв, познат на майка им. Човекът ги е възпитал чудесно. Мога да ви уверя, че са прекрасни девойчета.

— Къде са те? Кой е този човек? — почти изкрещя губернаторът.

— Името му е Ни, морски капитан, веднъж ви споменах за него. Мистик и особняк, но е човек с принципи. На него са му предали, че вие сте обезчестили младата дама, но той пред никого не е говорил за това, бил е убеден, че за никого няма полза от разнищването на стари истории, а най-малко за двете момичета. Трябва да го посетите някой ден, може би по-добре, без да разкривате самоличността си. Ако информацията ми е вярна, капитанът фактически вече е ваш зет — съдията се изправи, оправи робата си и добави: — Ще забравя всичко, което ми разказахте тук.

Докато губернаторът го изпращаше до вратата, твърде развълнуван, за да промълви и дума, съдията Ди каза:

— Преди да започнем историята с персийската дама, споменахте, че сте обезпокоен за репутацията си в столицата. Искам да ви уверя, че смятам за свой дълг да впиша в доклада си до Великия съвет, че ви намирам за добър и изключително съвестен администратор — той прекъсна набързо смутените благодарствени протести на губернатора и заключи: — Наредено ми е да потегля за столицата още днес привечер. Моля да подготвите конвой, който да ме съпровожда по време на пътуването ми. Хиляди благодарности за гостоприемството. Сбогом!

Съдията Ди обядва късно в частната си трапезария с Цяо Тай и Тао Ган. Помощниците му бяха открили в дома на Лян двама танка и трима китайски бандити, както и един арабски главорез. И шестимата се намираха вече в затвора на съдилището.

По време на обяда съдията разказа на двамата всичко, пропускайки само разговора с губернатора. След това изложи официалната версия за смъртта на цензора и продължи:

— Задачата, с която цензорът се бе нагърбил, му струва живота, но ние ще я доведем докрай. Главният евнух ще бъде изгонен от двореца, политическата му групировка ще бъде разпусната. Престолонаследникът ще заеме мястото, което му принадлежи, кликата на императрицата ще трябва да се оттегли, поне засега — съдията Ди замълча за миг, защото си мислеше за императрицата.