Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Да, ваше превъзходителство. Тя беше отдавнашна приятелка с капитан Ни и тъкмо бе написала една бележка, с която го молеше да се срещнат същия следобед в къщата на господин Яо. Първоначално възнамеряваше да остави моя пакет в съдилището, адресиран до господин Тао, но когато видяла неговия приятел, решила, че ще е по-безопасно да го подхвърли чрез него — тя замълча за миг, колкото да отметне един кичур коса от гладкото си чело. — Виждахме се редовно със сестра ми, естествено, тайно. И двамата с брат ми предпочитахме да вярваме, че аз съм умряла. Но не можех да понеса мисълта, че собствената ми сестра страда заради мен, и след една година отидох при нея, за да й кажа, че съм жива. Все се тревожеше: аз непрекъснато й повтарях, че имам всичко, от което се нуждая, но тя упорстваше да ме запознава с най-различни хора, които да купуват щурци от мен. Вчера сутринта, след като излязох оттук, й казах, че се страхувам за брат ни. По моя молба тя претърси бюрото в спалнята му, където го посетихте вие заедно със съпруга й. Взе оттам две карти и после ми каза, че на една от тях била отбелязана странноприемницата на господин Цяо. Надявах се отново да се видя с нея в къщата на господин Яо, но за малко я изпуснах. Кой я уби, ваше превъзходителство? Тя нямаше врагове и въпреки че брат ми я презираше, не изпитваше към нея такава омраза, каквато към мен.

— Убиха я по погрешка — отвърна съдията Ди и побърза да добави: — Много съм ви задължен за помощта, която ми оказахте, госпожице Лян!

Тя повдигна ръце в неловък жест.

— Надявах се да намерите убиеца на цензора, преди брат ми да е загазил дълбоко.

— Как успявахте така ловко да се криете? — с интерес попита съдията.

— Придържах се към места, които познавам добре — отвърна тя с лека усмивка. — Тази стара къща, естествено, я знам на длан, с всичките й скривалища, тайници и проходи, за които брат ми и не подозира. Много добре ми е известна и изпитната зала, защото там съм се крила дълго. Когато господин Тао и неговият приятел ме видяха, се измъкнах през задния изход, където спират носилките. После чух писък на жена. Каква стана там, ваше превъзходителство?

— Моите двама помощници се натъкнали на един разбойник, който изнасилвал жена — отвърна съдията Ди. — И така, вашият брат е донесъл тялото на Зумруд тук в къщата, госпожице Лян. Трябва да го върна в съдилището, и то веднага. Бих ли могъл да направя още нещо за вас? Сега вие ще трябва да поемете грижата за този дом и за всички дела на вашия брат…

— Мисля да повикам един стар чичо на майка ми. Той ще се погрижи за погребението на брат ми и… — тя неутешимо тръсна глава. След миг продължи със задавен глас: — Аз съм виновна за всичко. Не биваше да го оставям сам с всичките тези ужасни мисли, които го преследваха. Тогава той беше момченце. Обичаше да си играе в някой ъгъл на градината със своите войничета и да води във въображението си големите битки, които един ден ще печели… Но тогава разбра, че военната кариера е затворена за него. И след като аз го напуснах, откри, че е неспособен да бъде с друга жена. Този втори удар го довърши, искаше да се самоубие. Но тогава срещна Зумруд и тя… стана така, че тя бе първата и единствена жена, с която можеше да се люби. Живееше само заради нея, а тя го пренебрегваше, говореше му ужасни, обидни неща… Аз съм виновна, трябваше да го отблъсна по някакъв по-деликатен начин. Трябваше да се опитам да насоча вниманието му към други жени, към някоя мила девойка, която да… Но аз бях много млада, нищо не разбирах… — тя зарови лице в ръцете си.

Съдията Ди стана и кимна на Тао Ган. Двамата тръгнаха надолу по стълбата. Цяо Тай чакаше в просторното преддверие заедно с четиримата агенти и десетина стражници. Съдията Ди им съобщи, че в дома се крият разбойници и че господин Лян получил сърдечен удар, когато внезапно налетял на един от тях. После нареди цялата къща щателно да се претърси под ръководството на Цяо Тай и да се арестува всеки, който бъде намерен вътре. Най-сетне дръпна настрани най-възрастния от агентите и му съобщи, че Мансур е отплавал с кораб по устието на Бисерната река. Агентът трябваше да отиде в пристанището с нареждане до властите незабавно да пратят четири бързи военни джонки, за да върнат кораба. Агентът се втурна навън, а съдията Ди нареди на възрастния домоуправител да го отведе заедно с Тао Ган в спалнята на господин Лян.

Тао Ган почти веднага откри една тайна каса зад леглото. С ключалката се справи без затруднения, но вътре се намериха само търговски договори и други документи, свързани с обичайната дейност на Лян. Всъщност съдията не се и надяваше на нещо повече. Лян беше твърде умен, за да държи уличаващи го документи. Надяваше се, че някакви писмени доказателства ще бъдат открити в столицата, когато резиденцията на главния евнух бъде подложена на щателен обиск. Нареди на Тао Ган тялото на Зумруд дискретно да се пренесе в съдилището, после се качи на паланкина си и се върна в двореца.