Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

Вратата се разтвори с трясък и вътре влетя Цяо Тай, целият запъхтян:

— Тялото й е изчезнало! — извика той. Съдията Ди се изправи в стола си.

— Изчезнало? — попита объркано той.

— Да, господарю. Когато отключих вратата, видяхме само празното легло. Имаше няколко капки кръв на пода между леглото и прозореца и голямо петно на перваза. Някой е влязъл през прозореца. Изнесъл е тялото през покривите в арабския квартал. Претърсихме една по една всички къщи там, но никой нищо не бил чул, нищо не бил видял. Това е…

— Какво стана с прислужничката и с хората от кораба? — прекъсна го съдията Ди. — Дали те не знаят кой е бил нейният покровител?

— Тялото на прислужничката е намерено да се носи по течението на реката, господарю. Удушена е. А екипажът никога не е виждал покровителя й. Идвал нощем, винаги със спусната пред лицето качулка. Тези свине, те… — той прекъсна насред думата.

Съдията Ди се облегна назад в стола си:

— Съвършено безсмислено… — промърмори той.

Цяо Тай се отпусна тежко на стола и яростно затърка насълзените си очи с ръкав. Тао Ган го гледаше безмълвно. Понечи да каже нещо, после се отказа и погледна към съдията Ди. Но съдията мълчеше и Тао Ган наля чаша чай на Цяо Тай. Приятелят му я изгълта и остана загледан напред с невиждащи очи. Настана неловко мълчание. Накрая съдията се изправи, заобиколи масата и закрачи напред-назад. Рунтавите му вежди бяха свъсени застрашително.

Тао Ган се взираше притеснено в лицето на съдията всеки път, когато той минаваше край него, сякаш забравил напълно за двамата си помощници. Накрая се спря пред най-близкия прозорец и остана изправен с ръце на гърба, загледан навън в обляната от яркото утринно слънце градина на двореца. Тао Ган дръпна Цяо Тай за ръкава и му каза шепнешком за предстоящия арест на Яо Тайкай. Цяо Тай кимна разсеяно. Изведнъж съдията Ди се обърна. Пристъпи към тях и каза кратко и отривисто:

— Открадването на тялото е първата грешка на престъпника, при това фатална. Сега разбирам неговата извратена природа. На прав път съм бил, но нещо много важно ми се губеше. Вече виждам в ясна светлина всички събития. Веднага ще се изправя очи в очи с този негодник и ще го накарам да признае кои са подбудителите му! — той замълча и добави намръщено: — Не мога да пристъпя незабавно към арест, защото той е решителен мъж и е по-вероятно да се самоубие, отколкото да ми даде сведенията, от които толкова се нуждая. Нищо чудно да се е заобиколил с верни хора и затова трябва да взема съответните мерки. Ти, Тао Ган, ще дойдеш с мен. Цяо Тай, иди да повикаш четиримата агенти и капитана от дворцовата гвардия.

Челният носач на паланкина дълго чука, преди високата порта с две крила да се открехне. На прага се показа сгърбената фигура на стар прислужник. Той дълго се взира със замъглени очи в двамата посетители.

— Моля, съобщете на господаря си за нашата визита — любезно се обърна към него съдията Ди. — Кажете му, че сме дошли неофициално. Искам да го видя за няколко минути.

Прислужникът въведе съдията и Тао Ган във второто преддверие и ги помоли да седнат за малко на една от огромните абаносови пейки с резба, а самият той се потътри нататък. Съдията започна безмълвно да оглежда грамадните пъстри стени, бавничко поглаждайки дългите си бакенбарди. Тао Ган тревожно местеше очи от съдията към вратата и обратно. Съдията отдавна бе привършил огледа си, когато прислужникът се появи отново.

— Моля, насам — с хриплив глас ги покани той. Поведе ги по някакъв коридор към западното крило през една безлюдна наглед част на дома. Не срещнаха никого в двете празни дворчета с блеснали на слънцето бели плочници, които прекосиха едно след друго. В дъното на третото старецът тръгна по хладен здрачен коридор. Излязоха в подножието на широка дървена стълба, почерняла от годините. Изкачиха се по нея и прислужникът спря да си поеме дъх, преди да продължи мъчителното си изкачване по две други стълби, разположени една над друга, все по-стесняващи се. Най-сетне излязоха на обширна площадка. Лек ветрец нахлуваше през решетките на високите прозорци. Очевидно бяха стигнали най-горния кат на нещо като кула. На дъсчения под нямаше килим, виждаха се само две кресла с високи облегалки и масичка за чай между тях. Над двукрилата врата в дъното върху черната стена изпъкваше огромна дъска с четири йероглифа, изваяни във внушителния калиграфски стил от времето на бившия император: „Зала на предците на рода Лян.“