Роберт Хюлик - Ди Гунан

Съвзел се донейде от учудването си, господин Хуа избухна възмутено:

— Вие сте съдия и вероятно знаете какво правите. Но жестоко се лъжете, ако мислите, че аз ще участвам в представленията ви. Не поемам никаква отговорност в тази комедия!

Той понечи да се оттегли, но съдията го спря и добави с ледена усмивка:

— Може и да ви се струва комедия, но аз, вашият магистрат, ви заявявам, че тя ще ни донесе разрешение на драмата. Заповядвам ви да преустановите цупотенето си.

Междувременно прислужниците бяха донесли две кресла и ги сложиха едно до друго под навеса. Съдията Ди се разположи в едното и посочи другото на Хуа. Възрастният господин кипеше от едва сдържан яд, но не искаше да се разправя пред готвачите и цялата прислуга. Всички се бяха стекли в готварницата и точеха шии, за да не пропуснат нещо. Господарят на дома седна примирено до съдията.

Слугинята Джън сложи малък глинен мангал под навеса и разпали жаравата под едно котле. Не след дълго водата в котлето кипна и нагоре към стряхата се заиздигаха облаци пара. Съдията Ди изглеждаше целият погълнат от това, което ставаше пред очите му. Отпуснат в креслото, той поглаждаше брадата си и не откъсваше очи от движенията на слугинята. След половин час в котлето почти не бе останала вода. Слугинята погледна плахо към съдията, който й кресна:

— Какво чакаш, че не доливаш вода! Продължавай да поддържаш огъня.

Жената се спусна към кацата със студена вода в ъгъла на дворчето и отново напълни котлето. После клекна до мангалчето и така раздуха жаравата, че по челото й потекоха струйки пот. Нагоре отново се заиздига пара.

Господин Хуа, който през цялото време мърдаше неспокойно в креслото си, реши, че търпението му е изчерпано, и скочи. Но съдията Ди сложи длан на ръката му:

— Почакайте още малко и наблюдавайте внимателно! Това е отровата, убила вашата снаха.

Магистратът посочи с пръст широката стряха. Точно над мангалчето в горния край на прогнилата подпора се мярна нещо червеникаво. Пръстът на съдията остана насочен натам. Ма Жун, Цяо Тай, стражниците и всички слуги пристъпиха напред, без да откъсват очи от покрива.

Иззад гредата бавно се измъкна една червена усойница. Когато се подадоха два пръста от люспестото тяло, влечугото повдигна страшната си триъгълна главичка и се залюля насам-натам, очевидно привлечено от топлата влага на парата.

Съдията Ди отпусна ръка и каза:

— Ето убиеца на младоженката.

Замръзнала от страх, както клечеше до мангала, слугинята гледаше вторачено змията. После изпищя неистово. Господин Хуа не помръдваше на креслото си, вдигнал очи към покрива.

Съдията Ди се изправи и каза.

— Съдбата е пожелала внезапно да прекъсне младия живот на снаха ви. Вода за чай винаги се е взимала от големия железен казан в готварницата. А точно този ден прислужничката е решила да я стопли навън под навеса. Усойницата, която си е направила гнездо в прогнилата греда, е била привлечена от топлината и отровата й е покапала право в котлето под нея. Пак добре, че прислужничката Джън е изтървала котлето и останалата отровена вода се е разляла, иначе щяха да загинат още няколко гости. Но тя вече е била напълнила каната и с тази вода е направила чая, оставен до брачното ложе. Още от самото начало почувствах, че в стаята мирише на мухъл, а не можах да установя произхода на миризмата. Ако прислужничката ми беше казала, че е стоплила водата отвън под навеса, щях много по-бързо да разреша загадката. И така, виновни няма, с изключение на вас, господин Хуа, стопанина на този дом. Вие носите отговорност, че сте оставили този навес до такава степен да се разкапе.

Господин Хуа слушаше с наведена глава и не намираше какво да каже.

Съдията Ди заповяда на всички слуги да излязат от готварницата и нареди на двамата стражници да му донесат дълъг прът. Каза на готвача да даде една маша на Цяо Тай, когото прати да застане до кацата със студена вода в ъгъла. Когато стражниците донесоха пръта, той нареди на Ма Жун да събори стряхата. Тя се сгромоляса още при първия удар, усойницата изскочи и се опита да изпълзи до кацата. Цяо Тай я улови с машата, а Ма Жун й премаза главата с пръта. Съдията Ди нареди на стражниците да я изгорят, а отровената вода от котлето да сипят в една стара стомна. Запечата я и поръча да я отнесат в съдилището, където да я унищожат заедно с трупа на кучето и чайника. След това каза на господин Хуа да го отведе отново в приемната. Там вече бяха Уъндзуан и старата госпожа Ли. Съдията Ди им разказа за случилото се, добавяйки няколко подходящи забележки за небесната воля. Майката и зетят ридаеха безмълвно, без да обръщат внимание на господин Хуа, който се опитваше да ги утеши. След като посъветва господин Хуа да поръча в будисткия храм заупокойни молитви за душата на младоженката, съдията Ди си тръгна.