Роберт Хюлик - Ди Гунан

На другата сутрин съдията Ди се облече в проста синя роба и си сложи на главата обикновена черна шапчица. Придружен от Ма Жун, Цяо Тай и двама стражници, той отиде в къщата на господин Хуа. Докато домоуправителят го водеше към приемната, господин Хуа в домашна синя роба наглеждаше прислужниците, които подготвяха помещението за посрещането на съдията. Щом зърна магистрата, пресичащ двора, той хукна да се преоблича в официални дрехи, но съдията го спря:

— Не се притеснявайте от идването ми — каза той. — Днес съм пристигнал по-скоро като приятел на вашето изтъкнато семейство, а не като магистрат. Повикайте моля ви прислужника, който топли вода за цялата къща.

Старият господин Хуа доста се слиса от молбата, но изпрати домоуправителя в готварницата. Той се върна скоро с една осемнайсетгодишна слугиня. Момичето падна в краката на съдията и удари чело о земята.

— Не се намираш в съдилището, остави церемониалностите — приветливо й каза магистратът. — Само ме слушай внимателно и се опитай да си припомниш какво точно се случи в сватбения ден. Идва ли слугинята Джън на два пъти, за да взима топла вода от готварницата? — младата слугиня потвърди и съдията продължи: — Разкажи ми сега какво точно се случи в готварницата. Ти ли й напълни каната от големия казан, или тя самичка си взе топла вода?

— Първия път, когато дойде леля Джън — каза момичето, — робинята на негово превъзходителство сама й напълних каната с вода. Втория път бях излязла да поднеса чай и сладкиши в приемната. На връщане сварих леля Джън под навеса пред готварницата с каната в ръка. Гледаше намръщено едно котле, обърнато на земята. Докато ме е нямало, готвачите са били толкова улисани покрай сватбеното угощение, че бяха оставили да угасне огъня под големия казан. Леля Джън видяла, че няма топла вода, и понеже трябвало много време, докато се разпали огънят под казана, излязла под навеса с едно глинено мангалче, напалила го с жарава от голямата фурна и стоплила едно котле вода. Когато водата кипнала, си напълнила каната, но изпуснала котлето и то се разляло. Уплаших се да не би да се е изгорила. Тя ме успокои и си тръгна. Това е всичко, което знам.

Съдията Ди поклати доволно глава и нареди на Ма Жун да доведе от съдилището слугинята Джън. Освен това каза на началника на стражата да вземе кандидата Хъ от класическото училище и да доведе и него. После съдията Ди изпи на малки глътки няколко чаши чай, изкарвайки от кожата му господин Хуа, като говореше за какво ли не, без да добави и думица по случая.

Щом прислужничката Джън коленичи пред него, съдията веднага влезе в ролята си на магистрат и й извика гневно:

— Празноглава патка! Защо ме излъга? Защо ми каза, че и двата пъти си взела вода в готварницата от големия казан? Научих, че втория път сама си стоплила вода на едно мангалче под навеса. Защо скри това от мен, когато изрично ти казах нищо да не пропускаш?

Изгубила ума и дума, прислужничката удари на няколко пъти чело о земята и проговори с треперещ глас:

— Моля негово превъзходителство за прошка. Бях така сащисана оня ден в съдилището, че тези подробности съвсем ми изхвърчаха от главата. Умолявам за милосърдие към робинята на негово превъзходителство!

Съдията Ди удари с юмрук по масата и извика ядосано:

— Твоята глупост, жено, забави с няколко дни разрешаването на случая. На часа ще ти наложа наказанието, което заслужаваш — и после се обърна към господин Хуа: — Да вървим в готварницата!

Старият господин Хуа вече напълно се обърка. Той се изправи, без да каже дума, и тръгна пред съдията Ди по разни коридори и галерии. В голямата готварница на дома съдията Ди се огледа. Отдясно се виждаше голяма зидана печка, пред която се суетяха трима готвачи с лъжици и тенджери в ръце, а до нея имаше втора печка с един голям казан отгоре й, в който кипеше вода за цялата къща. Готварницата гледаше към дворче от утъпкана глина, заслонено с навес. Съдията Ди излезе навън и огледа навеса. Беше съвсем стар, черен от паяжини, а една от подпорите — съвсем прогнила, сякаш всеки миг щеше да се разпадне на прах. Цяло чудо беше, че хлътналият покрив на навеса още си стои на мястото. Съдията Ди се обърна към слугинята Джън и попита:

— Тук напали мангалчето, нали? — тя кимна с глава и той продължи: — Сега ще ти кажа какво наказание ще получиш за лъжесвидетелството си. Донеси един мангал, сложи го на мястото, където е бил в сватбения ден, и кипни на него вода. Ще поддържаш огъня, докато не ти кажа да спреш. Аз ще седна ето тук, за да наблюдавам дали изпълняваш съвестно заповедта ми. Моля нека донесат два стола — обърна се той към господин Хуа.