Роберт Хюлик - Ди Гунан

— Хъ Дзъбин имал ли е възможност да се доближи до чайника, докато е бил в брачната стая? — попита съдията.

Бащата и синът се спогледаха, тъй като и двамата не знаеха дали по това време чайникът вече е бил в стаята. Старият господин Хуа изведнъж се раздразни:

— Какво значение има това? — възкликна той. — Младият Хъ е имал възможност да постави отрова в чайника. От собствените му думи личи, че е искал да навреди. Ако негово превъзходителство го подложи на изтезания и го разпита, със сигурност ще си признае.

— Такова решение не се взема лесно — отговори съдията Ди. — Става въпрос за убийство и аз няма да притискам Хъ Дзъбин, докато не получа допълнителни доказателства. Другите гости също са могли да сипят отрова в чайника, а най-вече прислужничката. Искам да я разпитам.

Старият господин Хуа не можа да се въздържи да не възроптае. Нима съдията Ди смятал, че една изтъкната личност, служила вярно на държавата като префект в различни провинции, с лека ръка ще обвини някого в убийство? Освен това като отговорен за обитателите на дома той гарантирал невинността им. Съдията Ди реши, че няма да е почтително да бъде рязък със значително по-възрастния от него господин, и каза:

— Обикновените хора се учат на поведение от нашите изтъкнати родове. Известни личности като вас привличат вниманието. Това дело ще бъде следено с голям интерес от целия окръг, затова и двамата трябва да внимаваме законът да се съблюдава строго, та да не се говори после, че когато разследват убийство, властите са по-снизходителни към хора от нашата класа, отколкото към простолюдието.

Господин Хуа не намери какво да отговори на тези думи и с огромна неохота прати да повикат прислужничката. Когато жената опря чело о земята, съдията забеляза, че не е в първа младост.

— С госпожица Ли ли си дошла, или си от прислугата на семейство Хуа?

— Робинята на негово превъзходителство се нарича Джън — отвърна прислужничката. — От най-ранна младост се ползвах с почтеното благоволение на госпожа Ли, която ме направи своя камериерка. Когато стигнах възраст за женене, господарката уреди сватбата ми с вратаря на дома. И понеже съпругът ми почина наскоро, госпожа Ли реши да ми повери грижите за дъщеря й след омъжването й за господин Хуа.

Съдията Ди бе решил, че прислужничката може да е отровила младоженката, тъй като се знаеше, че във фамилиите от сой нерядко младите господари поддържат тайни отношения с отзивчиви прислужнички, и се беше случвало слугиня да изпадне в силна ревност, когато младежът, спрял избора си на нея, се ожени. Ала тази жена не принадлежеше към домакинството на Хуа, а и не беше млада. Той отхвърли веднага предположението си и попита:

— Сама ли приготви чая на младоженците и откъде взе топла вода?

— По обед взех кана гореща вода и я изсипах в чайника — каза прислужничката. — Няколко души пиха чай и когато гостите пристигнаха, вече беше свършил. Така че в началото на вечерта пак отидох до готварницата да напълня каната с гореща вода. Излях я в чайника и го поставих на топло в подплатената кошничка на малката масичка до брачното ложе. Никой не пи от него освен младоженката, преди да си легне.

— А това означава — продължи съдията, — че чайникът с водата, която си донесла втория път, е бил тук цялата вечер. Не си ли излизала от стаята, например за да погледаш празненството в приемната?

— Излязох само веднъж — отвърна прислужничката, — когато отидох да си взема вечерята. Ядох в кухничката до стаята. После веднага започнах да приготвям стаята за завръщането на младоженците след церемонията. След туй не съм мърдала от стаята и никой не е влизал вътре. После пък дойдоха младоженците с гостите. С тях беше и злобният господин Хъ, той трябва да е сипал отровата в чайника сред олелията.

Съдията отпрати прислужничката и се обърна към господин Хуа:

— Както виждате, вашите обвинения срещу Хъ Дзъбин почиват единствено на подозрения. Следствието едва сега започва. Да отидем на местопрестъплението.

Господин Хуа го поведе. Прекосиха няколко двора, преди да стигнат до брачната стая. Леглото беше до стената в дъното с грижливо затворени завеси. В стаята пазеха двама стражници. До възглавниците стояха абаносова масичка с дърворезба и също такъв стол. Чайникът се мъдреше на масичката в подплатена кошничка. Господин Хуа съобщи на съдията, че за съжаление в суматохата около смъртта на младото момиче някой е прибрал двете чаши. Чайникът не е бил помръдван.