Роберт Хюлик - Ди Гунан

Докато той говореше, до него коленичи госпожа на средна възраст, разрида се и заудря чело о пода.

— Вие, предполагам, сте майката на кандидата Хъ Дзъбин? — попита съдията Ди.

Възрастната дама го потвърди и каза:

— Ваше превъзходителство, този младеж беше малко дете, когато баща му почина. Посветих всеки миг от живота си на възпитанието му и дълбоко съжалявам, че поради прекалено снизходително отношение съм му предала пагубния навик винаги да разсмива хората с шеги. Покорно моля за снизхождение.

След като изслуша показанията, съдията Ди се замисли. Напълно бе възможно госпожа Ли и господин Хуа, потресени от мъка и гняв, да са се нахвърлили върху първия човек със съмнително поведение. А младият Хъ притежаваше всички качества на един изискан кандидат за литературните изпити. Обясненията му бяха правдоподобни и отговаряха на личността му. Малка беше вероятността той да е виновникът.

— Вие обвинявате Хъ Дзъбин — обърна се той към госпожа Ли и господин Хуа, — но доказателствата, които излагате, са незадоволителни. Ще дойда лично да огледам местопрестъплението. Вие двамата можете да се прибирате по домовете си. Но вие, Хъ Дзъбин, ще останете затворен в класическото училище.

И съдията Ди им разреши да се оттеглят. Майката на Хъ отново заплака, когато разбра, че задържат сина й. А съдията сметна за излишно да напомня на господин Хуа да не докосва нищо в стаята на младоженката. Прослужил дълги години като чиновник, господин Хуа в най-малките подробности познаваше изискванията на закона. Още преди да тръгне за съдилището, се бе разпоредил да запечатат брачната стая. Когато се прибра, нареди да стъкмят в приемната на дома временно съдилище и да постелят тръстикови рогозки в предния двор за огледа на тялото. Даваше нарежданията си със сълзи в очите, оплаквайки бедата, сполетяла дома му. Надяваше се стражниците да не притесняват особено семейството му и да проявят известно уважение към високия му сан.

Направи опит да успокои сина си, ала Уъндзуан не бе на себе си от мъка, след като прекрасната съпруга, която само няколко часа преди това бе държал в обятията си, бе издъхнала пред очите му.

На другия ден още в зори кварталният надзорник и неколцина стражници от трибунала се представиха на господин Хуа. Двама застанаха да пазят пред брачната стая, други двама — при входа на двора. Разтвориха широко плъзгащата се врата на приемната и приготвиха всичко за започването на следствието. Господин Хуа бе натоварил един роднина със задачата да постави в двора временен ковчег, застлан със саван, за да бъдат положени в него след огледа тленните останки на снаха му.

По обед удари на гонга известиха пристигането на съдията Ди. Господин Хуа побърза да си сложи официална роба и шапка и се отправи със сина си към входа. Когато съдията Ди слезе от паланкина в предния двор, господин Хуа го поведе най-напред към библиотеката. След като поднесоха чай, той нареди на сина си да изкаже почитанията си на съдията. Уъндзуан падна на колене и удари глава о земята.

Съдията го огледа внимателно. Намери, че е възпитан младеж, с достойно за кандидат за литературните изпити държане.

— Видяхте ли с очите си жена ви да пие чай, преди да си легне? — попита съдията. — И защо вие не пихте?

— След като гостите излязоха — започна Уъндзуан, — както изисква обичаят, баща ми ме накара да отида лично да благодаря на всеки един от гостите в приемната и да ги придружа до входа. Когато изпратих и последния, вече беше ударила втората стража. Чувствах се много изморен. С немалко усилия изпълних и последното си задължение за деня — коленичих пред баща си и му пожелах лека нощ. Когато най-сетне се върнах в брачната стая, заварих съпругата си седнала на един стол пред леглото. Тя видя колко съм изморен, и нареди на прислужничката да донесе две чаши силен чай. Но аз точно преди да изляза от стаята, бях изпил една след друга няколко чаши, тъй като гърлото ми бе пресъхнало от много приказки. Затова казах на прислужничката да налее само една чаша от чайника, поставен до леглото, и съпругата ми я изпи, докато аз се събличах. Удари третата стража и вече се унасях, когато чух, че съпругата ми стене. Отначало помислих, че е някакво временно неразположение, но болките й се засилиха и явно станаха непоносими, защото тя започна да крещи. Помолих прислужничката да събуди домашните и да повикат лекар. Но при четвъртата стража жена ми издъхна. Когато по тялото й избиха синкави петна, разбрах, че е била отровена, и разгледах съдържанието на чайника — течността беше черна и гъста. Някой бе сложил вътре отрова.