Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Ако ме накараш да чакам дотогава, ще те изям цялата — закле се той.

— А ако ме накараш да чакам още дълго твоите целувки, ще изпищя — дрезгаво промълви Бриана.

Устните му се спуснаха надолу и спряха на гърдите.

Стори й се, че ще умре от желание. Очите й светнаха предизвикателно и тя отвори уста да изкрещи. В този миг устните му се разтвориха и се впиха в нейните. Сякаш някой я докосна с нажежено желязо и в гърдите й избухна пламък. Бриана изохка в съня си. Звукът я събуди. Отвори очи, не можеше да диша. Тялото й се извиваше от първата възбуда. Сънят беше като истински — можеше да усети уханието на сандалово дърво и бадеми, което се излъчваше от тялото му. Нейният непознат рицар беше синът на Уорик. Мъжът от сънищата й имаше стройното и силно тяло на Робер де Бошан, неговите аквамаринови очи, но не притежаваше бялата кожа и русите му коси. Лицето му беше мъжествено и мургаво. Имаше черна коса и завладяващата красота на Луцифер.

Залата за пиршества в Уиндзор бе впечатляваща. Бяха изразходвани огромни суми за обзавеждането й. Крал Едуард III Плантагенет обичаше лукса и не бе пожалил средства, за да я украси и да я снабди с всички удобства.

В единия край на обширната зала бе издигнат голям подиум, на който бе поставена кралската трапеза.

Кралят притежаваше великолепен гардероб, дрехите му бяха изискани, обсипани със скъпоценни камъни. Тази вечер той бе облечен в пурпурна кадифена туника, на която бяха избродирани със златни нишки леопард и лилии. На главата си носеше малка корона, а русата му коса се стелеше на вълни до раменете. На гърдите му блестеше златна верига, украсена с рубини, а ръцете му бяха обсипани с пръстени.

Принцеса Изабел седеше до него, в креслото на майка си. Бе облечена в бяла атлазена рокля, чиито дълги ръкави бяха поръбени със самурени кожи. Короната на главата й бе украсена със скъпоценни халцедони, а на ръцете си носеше гривни и пръстени, украсени със същите камъни. Младата принцеса обичаше да бъде център на внимание, и особено от страна на баща си, и когато той заговореше с принца на Уелс, тя се намесваше в разговора и го отвличаше.

Любимият цвят на принц Едуард бе черното. Започна да се облича в черно още като момче, за да изглежда по-голям. След това си внуши, че черният цвят му носи щастие, и дори хералдическите му знаци бяха в черно. Тази вечер бе облечен в туника от черно кадифе, внесено от Италия. Тъй като Едуард бе с руси коси и сини очи, черното му отиваше и подчертаваше красотата му. Той не обичаше да носи корона, но туниката му бе богато украсена с диаманти, които блестяха на светлината на свещите.

Принц Лайънъл бе облечен в синьо, цвят, който му отиваше, тъй като тушираше прекалено червендалестото му лице. На гърдите му висеше тежка златна верига, украсена със сапфири, и сигурно щеше да му тежи като воденичен камък, ако младият принц нямаше невероятно широки и силни рамене.

Принц Джон беше още момче, но притежаваше изключителен интелект и се славеше с прекрасен вкус. Тъй като косата му имаше светлокафяв цвят, той знаеше, че зеленият цвят му отива най-много. Носеше късо наметало, украсено по края с лисича кожа и пристегнато към едното му рамо с голяма брошка от изумруди.

Бриана, която наблюдаваше кралската маса, забеляза как Джон свали наметалото си и го преметна през слабичките рамене на Бланш Ланкастър. Хвърли към Лайънъл поглед, изпълнен с презрение заради неприличната песничка, която си тананикаше, и помогна на Бланш да се премести по-далеч от пияния му брат, близо до баща си — великия граф Ланкастър. Сърцето на Бриана се изпълни с нежност, когато забеляза загрижеността му. Джон и Бланш бяха сгодени и той с радост закриляше нежната и ефирна девойка.

Тъй като брат й, графът на Кент, се бе върнал с принц Едуард, Джоан вечеряше на неговата маса и бе поканила приятелката си да се присъедини към тях. Това беше чест за младото момиче, след като Джоан и брат й имаха кралска кръв. Техният баща бе обвинен в предателство и бе обезглавен, когато Джоан беше на две годинки. Всъщност не беше виновен, но бе доста непопулярен, тъй като бе водил твърде безгрижен живот и бе позволил на управителите на земите му безогледно да ограбват селяните и да оплячкосват имуществото им. В резултат на което понастоящем Едмънд беше много богат. Той притежаваше една градска къща в Лондон и водеше доста бурен живот.

От години Едмънд се опитваше да съблазни Бриана, а тя толкова често го бе отблъсквала, че това бе станало предмет на шеги между двамата. Накрая той разбра, че девствениците не са за него, и се насочи към по-достъпните дами в двора. Отнасяше се към Бриана като към сестра.