О. Хенри - Призрачна възможност

— Не, съвсем не.

Другите на масата я засипаха с въпроси: „Не се ли уплашихте?“, „Какво направи призракът?“, „Как изглеждаше?“, „Как беше облечен?“, „Каза ли нещо?“, „Вие не изпищяхте ли?“

— Ще се опитам да отговоря едновременно на всички, въпреки че съм ужасно гладна — заяви геройски госпожа Белмор. — Нещо ме събуди — не зная шум ли беше, докосване ли — и видях пред себе си призрака. Аз никога не оставям лампата да свети нощем, тъй че в стаята беше тъмно, но го виждах ясно. Не съм сънувала. Това беше висок мъж, обвит от главата до петите в някаква бяла мъгла. Беше натъкмен точно както в старите колониални времена: напудрени коси, сюртук с възшироки поли, дантелени маншети и сабя. Изглеждаше неосезаем и сякаш излъчваше светлина и се движеше съвсем безшумно. Да, отначало се поуплаших или по-точно се стреснах. За първи път ми се случваше да видя призрак. Не, той нищо не продума. Аз не изпищях, а само се повдигнах на лакът. Тогава той започна да се отдалечава безшумно и когато стигна до вратата, изчезна.

Госпожа Кинсолвинг се чувствуваше на седмото небе.

— Според описанието това е капитан Кинсолвинг, един от нашите деди, служил в армията на генерал Грийн — изрече тя с глас, който трепереше от гордост и облекчение. — Мисля, че трябва да ви се извиня зарад нашия роднина-призрак, госпожо Белмор. Боя се, че той много ви е обезпокоил.

Терънс поздрави майка си с радостна усмивка. Най-после победата беше нейна и той бе доволен, че тя е щастлива.

— Колкото и да ми е неудобно, трябва да ви призная, че не се разтревожих много — каза госпожа Белмор, заела се вече със закуската. — Предполага се, че би трябвало да изпищя, да припадна и да накарам всички ви да тичате из къщата в най-живописно облекло. Но след като мина първата тревога, вече не бях в състояние да предизвикам паника. Призракът изигра своята роличка и се оттегли мирно и тихо от сцената, а аз заспах отново.

Почти всички, които я слушаха, приеха казаното от госпожа Белмор като благородна лъжа, измислена, за да парира неприятното видение на госпожа Фишър-Симпкинс. Но на един-двама им се стори, че тя искрено вярва в това, което разказа. Сякаш от всяка нейна дума лъхаше истина и откровеност. Дори човек, който не вярва в духове, би трябвало да приеме, ако е по-наблюдателен, че тя наистина е видяла странния посетител, та макар и насън.

След малко камериерката на госпожа Белмор започна да стяга багажа. Подир два часа щеше да дойде автомобилът, за да я закара до гарата. Докато Терънс се разхождаше на източната веранда, госпожа Белмор се приближи до него с лукаво пламъче в очите.

— Не исках да разкажа на другите всичко докрай — рече тя, — но на вас ще го кажа. Мисля, че в известен смисъл вие носите вина за това. Познайте по какъв начин ме събуди призракът.

— Раздрънкал е вериги — предположи Терънс, след като помисли — или е изпъшкал. Духовете правят обикновено или едното, или другото.

— Можете ли да ми кажете — продължи госпожа Белмор ни в клин, ни в ръкав — дали аз не приличам на някоя от роднините на вашия неспокоен прадядо, капитан Кинсолвинг?

— Не мисля — отвърна Терънс с крайно озадачен вид. — Не зная нито една от тях да е била такава забележителна красавица.

— Тогава защо — каза госпожа Белмор, гледайки право в очите младия мъж, — защо, привидението реши, че трябва да ме целуне?

— Боже мой! — възкликна Терънс и ококори очи от изумление. — Какво говорите, госпожо Белмор! Наистина ли той ви целуна?

— То — поправи го госпожа Белмор. — Мисля, че средният род е по-подходящ в случая.

— Но защо казахте, че аз нося известна вина за това?

— Защото освен вас привидението няма други живи роднини от мъжки пол.

— Разбирам. „До трето и четвърто коляно“. Но сериозно, той… то наистина ли… Откъде…

— Откъде зная ли? Как мога да зная? Аз спях и именно от това се събудих, почти съм сигурна.

— Почти?

— Нали се събудих, когато… о, нима не разбирате какво искам да кажа? Когато ви събудят внезапно, не сте сигурен дали сте сънували, или… и все пак знаете, че… Боже мой, Терънс, нима е нужно да анализирам най-елементарните усещания, за да задоволя изключително практичната ви любознателност.

— Но що се отнася до целувките на духове — каза смирено Терънс, — на мен ми липсват най-елементарни познания. Аз никога не съм се целувал с духове. Как… как…

— Щом се нуждаете от такива познания — каза госпожа Белмор, като подчертаваше твърдо, но с лека усмивка всяка дума, — ще ви кажа, че усещането от такава целувка е нещо средно между физическото и духовното.