Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Пит вдигна очи и погледна брат си с явна досада.

— Преди около две седмици се опитах да ти обясня, но ти не пожела да ме чуеш. Бягството й не беше част от номера. Не беше някакъв хитър начин да те накара да се ожениш за нея. Избяга, защото беше ужасена от онова, което е направила. Избяга, защото те обича. Не искаше да узнаеш истината и да я намразиш. Накара ме да се закълна, че няма да кажа на никого къде е отишла. — Пит въздъхна. — Тя се надяваше, че никога няма да разкриеш истинската й самоличност. И ако не беше намерил случайно онзи стар бюлетин, нямаше да измъкнеш и думичка от мен. Дължах това на Ева. Заради ролята, която изиграх в тази идиотска история.

— Къде е тя, Пит? — В гласа на Адам вече нямаше гняв, а само отчаяние.

Пит тъжно поклати глава.

— Не мога да наруша обещанието си. — Той взе някаква папка, отвори я и се престори, че чете. — Съжалявам, Адам, но тя наистина не иска да я откриеш.

— Ти си започнала цялата тази история, бабо — каза натъртено Адам. — И ми се струва, че ти си единственият човек, който може да я завърши. Искам да зная къде е Лора. Искам да кажа… Ева. Аз я обичам, бабо. Обичам я и… Искам да й го кажа. Очи в очи. — Той преглътна буцата, заседнала на гърлото му.

— Съжалявам, но съм дала тържествено обещание, Адам — каза твърдо Джесика.

Той скръсти ръце и започна да се разхожда нервно из стаята.

— Не мислиш ли, че нещата отидоха прекалено далече? Не смяташ ли, че прекалено много се намесихте в живота ми?

Джесика изглежда съжаляваше, но не каза нищо. След известно време Адам изведнъж спря и разпери отчаяно ръце.

— По дяволите, искам да се оженя за нея. Заради нея съм готов да се откажа от всичко. От парите, от положението си и от всички останали глупости.

На лицето на Джесика се появи лека усмивка.

— Вече ти казах, скъпи, не мога да ти помогна, но може би някой частен детектив… Искам да кажа, че ако сам я откриеш… Сигурно няма да е трудно, след като вече знаеш истинското й име. — Тя се замисли за момент, преструвайки се, че случайно си спомня нещо. — Знаеш ли, чувала съм, че в нашия град има много добър частен детектив. Мисля, че се казваше… Дел Монте. Да, Виктор Дел Монте. Обади му се още утре… — Преди това ще му се обади Питър и ще му каже, че вече няма нужда да бави случая, помисли Джесика.

— Искате ли да направя още нещо, преди да си тръгна, госпожице Гарви?

Ева отмести поглед от компютъра и се усмихна на секретарката.

— Не, благодаря ти, Джоан. Всичко е наред.

— Още един дълъг работен ден? Вие наистина давате всичко от себе си за „Форчън“.

— Опитвам се — каза Ева с мрачна усмивка и разсеяно докосна златния медальон на врата си — единственият подарък от Адам, който бе взела със себе си.

— Е, надявам се, някоя вечер, когато решите да си починете, заедно с годеника ми да ви разведем из Минеаполис. Градът е наистина много красив, а съм сигурна, че откакто сте тук не сте имали никакво време за разходки.

— Права си — каза тъжно Ева. — Предполагам, трябва ми време да свикна с новото място. Все пак, благодаря за поканата.

— Е, лека нощ, госпожице Гарви. Ще кажа на нощния пазач, че пак ще работите до късно.

Ева насочи отново поглед към екрана на компютъра, но не виждаше нищо, защото, както обикновено, мислите й я върнаха в Денвър. Пред очите й, за кой ли път, като на филмова лента преминаваха всички идилични, комични, романтични и дори неприятни моменти, прекарани с Адам. Колко пъти можеше човек да гледа един и същи филм? Особено с такъв тъжен край.

Евелин, каза си тя, ти се самосъжаляваш. Всичко свърши. Ти надроби тази попара и сега ще си я сърбаш. Сама.

Само да можете да престане да мисли за него. Да престане с нейните фантазии. Да сложи край на тази агония, на това циврене. И най-вече — да престане да го обича.

Тя с огромни усилия се съсредоточи върху екрана. Работа — Спасението беше в работата. Първоначално тя бе отхвърлила предложението на Пит да я назначи в Минеаполис, защото бе решила, че повишението и голямото увеличение на заплатата са просто отплата. Но Пит успя да я убеди, че ги заслужава и че компанията не иска да я загуби. Тя бе една от изгряващите звезди на „Форчън“.

В края на краищата, Ева прие. Беше сигурна, че скоро Адам ще изостави работата в компанията и отново ще се отдаде на своята социална и благотворителна дейност. И затова нямаше опасност той да разбере, че е била и продължава да бъде служител на „Форчън“. А тя добре си вършеше работата. Освен това се бе посветила на компанията, много преди да се посвети на Адам.