Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Двете жени не бяха забелязали идването на Адам, който стоеше на прага и бе чул голяма част от разказа на баба си. Когато Джесика завърши, той влезе в стаята и започна да ръкопляска.

— Много си весел тази сутрин — отбеляза баба му, а той прекоси стаята, целуна я и погледна загрижено Лора.

— Да, особено като се има предвид хаосът, който ни очаква в компанията — бързо добави Лора и рязко стана от масата.

Забележката й ни най-малко не разтревожи Адам, както тя се бе надявала. Напротив, той се усмихна.

— Изчакай десет минути да закуся и ще отидем заедно — каза Адам и си наля кафе.

— Мислиш ли, че е много разумно да се появяваш днес в магазина? — попита заядливо Лора.

— Вчера беше разстроена, задето не съм се появил, а днес не искаш да идвам. Не разбирам. — Той погледна баба си. — Точно когато си помислих, че ще покажа на Лора големите способности, които се крият под бляскавата ми външност.

Джесика се усмихна, а Лора се намръщи.

— „Способностите“, които демонстрира вчера на Грант Симънс са ни върнали поне с няколко седмици назад в преговорите — напомни му остро тя. — Може би щеше да ни направиш голяма услуга, ако беше насочил уменията си в друга област.

Баба и внук изгледаха Лора, която бързо излезе от стаята.

— Много е темпераментна — каза замислено Джесика.

— Да. И е особено красива, когато се ядоса — усмихна се Адам.

— Непоправим си!

— Аз ли? Ами ти, бабче?

— Какво имаш предвид? — погледна го надменно Джесика.

— Малката романтична измислица за синината, която разказа на Лора.

— Е, може да съм я… поукрасила малко.

— В момента и бузите ти се поукрасиха в червено.

— Това не е твоя работа. — Джесика отметна царствено глава. — Искам да зная какво смяташ да правиш с Лора?

— Какво да правя? — Адам изведнъж започна усърдно да маже с масло препечената филийка.

— Ти я обичаш, Адам. А и горкото момиче е безнадеждно влюбено в теб. Знаеш, че без колебание ще дам благословията си.

— Благословия? Почакай, бабо. Няма за какво да даваш благословията си. Нито за миг не съм лъгал Лора. Тя знае много добре, че и дума не може да става за брак. О, представям си как Пит, Тру и Тейлър потриват доволно ръце, предвкусвайки възможността да разделят богатството на три. Но много се лъжат. Ти също — каза твърдо Адам, отхапа от препечената филийка, остави останалата част и се изправи. — А също и Лора — обяви той, докато вървеше към вратата и точно когато излизаше, се сблъска с Лора.

По лицето й разбра, че е чула последната част от неговото изявление. Трудно можеше да се каже кой от двамата се чувстваше по-неудобно.

— Аз… Забравих си куфарчето — измърмори тя, заобиколи бързо Адам, който беше замръзнал на място, грабна куфарчето и се втурна навън.

Джесика безгрижно си наля още една чаша кафе.

— Добре ли си? Боли ли те още окото? — попита грижовно Пит, след като бяха пътували в колата му цели десет минути в пълно мълчание.

— Просто… Мислех — отвърна разсеяно Лора.

— За стачката ли?

— Не — призна тя. — За… избора, за вземането на решения, за илюзиите, за реалността. — Тя се замисли за миг. — За съдбата.

Пит се вгледа внимателно в лицето й.

— Съжалявам, Лора.

— Няма нищо, Пит. Окото почти не ме боли.

— Нямах предвид синината — каза той и очите им се срещнаха с разбиране.

През останалата част от пътуването и двамата мълчаха, но усещаха тежест, много по-голяма от тази на думите.

— Не разбирам — каза смаян Пит, след като затвори телефона в кабинета си и погледна Лора, която се бе настанила зад малко бюро в другия край на стаята.

— Какво не разбираш? — попита тя, тъй като от краткия телефонен разговор, по време на който Пит бе казвал само „Да“, „Разбирам“ и „Бихте ли повторили?“, тя не бе схванала абсолютно нищо.

— Обади се Грант Симънс.

— Какво каза? — Лора бе обхваната от паника. — Все още ли има намерение да съди Адам?

— Каза, че иска да продължим преговорите. — Пит като че ли сам не можеше да повярва.

— Моля? — Лора бе смаяна.

— Няма да ми повярваш, но той каза — разбира се на шега — че ударът на Адам го е вразумил.

Лора зяпна от учудване.

— Какво? Сигурен ли си, че се обади самият Грант Симънс? Може някой да е решил да се пошегува.

— Има и още. Искат да преговарят единствено с теб и с… Адам.

Като че ли току-що получил знак да си каже репликите, в кабинета нахълта не някой друг, а самият Адам.

— Добро утро, Пит. Лора — каза весело той. Забелязал подозрителните им погледи, той се извърна назад, сякаш се съмняваше, че биха могли да го гледат по този начин. — Какво ви става? Кълна се, че докато се качвах, не съм ударил нито един от служителите. Какво пак съм сбъркал? — В очите му проблясваха желание за работа и дързост, толкова характерни за него.