Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Грант Симънс бе настроен враждебно, още преди да разбере кой е от другата страна на вратата. А когато видя, че е Адам Форчън, погледът му стана заплашителен.

Адам бе напълно подготвен да получи удар в лицето, още преди да е успял да каже и дума. И не би упрекнал младежа. Успя да му го каже и видя ръцете на Симънс да се свиват в юмруци.

Но след като получи разрешението, Симънс най-неочаквано отпусна ръце. Погледът му обаче бе все така войнствен и Адам си даваше сметка, че опасността не е преминала.

— Може ли да поговорим? — попита той. Симънс го погледна глупаво, като че ли бе чул нещо на чужд език. — Ако моментът не е подходящ, мога да дойда и друг път — предложи Адам, като изричаше отчетливо всяка дума и се стараеше гласът му да звучи предразполагащо. Този път Симънс реагира, като леко поклати глава. И тъй като Адам не разбра съвсем ясно какво има предвид младежът, реши да продължи настъплението. — Съжалявам, че те ударих. — Симънс възприе думите му, но отвърна с мълчание. — Ала какво означава извинението? То няма да успокои болката ти — призна той.

— За да ме подкупваш ли си дошъл? — Симънс разсеяно докосна с ръка удареното място, след това отстъпи встрани, сякаш имаше намерение да покани Адам в малката си спретната къща.

— Не — отвърна тихо Адам.

Симънс със сигурност не бе очаквал този отговор. Нито пък искаше да го чуе. Адам се досещаше в каква посока бяха тръгнали мислите на младежа: „Вместо да предявявам обвинения в съда и да превръщам в голям скандал свиването, май ще е по-добре да се възползвам от него. И да го превърна в конкретна сума. По дяволите, какъвто и да е откупът, за Форчън той ще е нищо.“

— Няма какво да обсъждаме — каза рязко Симънс, но не тръшна вратата под носа на Адам. Все пак трябваше да си остави някакъв шанс, в случай, че милионерът промени решението си.

Адам го изгледа замислено.

Симънс се изпълни с надежда. Може би Адам все пак ще предложи пари.

— Някога бил ли си влюбен, Грант?

За секунди по лицето на Симънс се изписаха последователно удивление, объркване, подозрителност и голямо притеснение.

— Я стига — предупреди го той и вдигна ръка.

— Това бе само въпрос — усмихна се Адам. — Разбираш ли, работата е там, че аз съм влюбен.

Симънс се поотпусна малко. В погледа му се появи дори любопитство.

— Е, и? — попита предпазливо той.

— Ами зададох ти този въпрос, защото, ако си влюбен или, ако някога си бил влюбен, може би ще ми е по-лесно да ти обясня.

— Кой ти е искал обяснения? — отвърна доста обезкуражаващо Симънс.

— Хубав въпрос — каза добродушно Адам. — Ще опитам да ти го кажа по друг начин. Правил ли си някога глупости само защото си бил луд от любов и не си можел да мислиш?

След миг застрашителният поглед и объркването изчезнаха от лицето на Симънс и на тяхно място се появи усмивка. Не много широка, но все пак усмивка.

— Помислил си, че аз съм фраснал онази русокоса красавица?

— Да — отвърна простичко Адам.

Симънс дълго обмисля едносричния отговор.

— Е, трябва да се признае, че имаш вкус. Страхотна е. Дори със синина.

— И аз мисля така — усмихна се Адам.

— Здраво си хлътнал, а? — Симънс повдигна вежда.

— И това не е добре, приятелю, повярвай ми.

— Искаш ли една бира? — предложи Симънс, след кратко колебание.

— С удоволствие — отвърна Адам с още по-широка усмивка.

Симънс отстъпи встрани. Адам мина покрай него и влезе в малкия хол, обзаведен простичко, но с вкус.

— Жена ми излезе с детето до магазина. Обикновено и аз отивам с тях, но… — Симънс бе тръгнал към кухнята, но спря и се обърна към Адам, който бе седнал на канапето. — Останах вкъщи, защото не бях в добро настроение. — Адам кимна с разбиране. — Искаш ли чаша?

Адам не разбра веднага смисъла на въпроса.

— О, не. Ще пия от бутилката.

— От кутийката.

Адам премигна, но бързо загря.

— Разбира се, направо от кутийката. Идеално.

Грант влезе в кухнята и след малко се върна с две леденостудени кутийки бира. Подаде едната на Адам и също седна.

Адам отвори своята и отпи. Всъщност не бе страстен любител на бирата, но правеше всичко възможно да се хареса на Грант. Имаше големи шансове.

— Много добре се справи — каза Грант и отпи голяма глътка.

— В момента имам неприятности.

— И ние при тези условия за работа си имаме неприятности. Затова искаме справедлива сделка с ръководството.

— Мислех, че сме изработили програма, която според вас е справедлива.

— Имаме още много работа по нея. А ти офейка.