Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Адам… — Тя не можа да произнесе нищо друго, освен името му.

— И този път никакви бележки. Не искам да се измъкваш така. Не искам, когато се събудя, леглото да е празно. Този път трябва да ми кажеш всичко право в лицето — рече ожесточено той. — Кажи ми, че искаш да сложим край на нашата връзка.

— Сега не е моментът да обсъждаме отношенията си. Компанията е в криза — опита да възрази тя, или по-точно, да отложи отговора. Трябваше да скъсат, но как можеше да му каже, че иска да сложат край? Щеше да бъде безсрамна лъжа.

Той я хвана за раменете.

— От мен ли искаш да избягаш или от някакъв епизод в своето минало, Лора? Да не би да започваш да си спомняш? Страх ли те е? Боиш се какво бих могъл да помисля или да почувствам?

— Толкова съм объркана, Адам, че не мога да мисля. — Тя сложи ръка на гърдите си. — Имам чувството, че не успявам да си поема въздух. Особено когато ти си наблизо.

— Защо особено когато аз съм наблизо? — усмихна се той. Беше съвсем сигурен, че знае отговора, но желаеше да го чуе от нея. А още повече искаше да го чуе самата тя.

Тя въздъхна някак отчаяно.

— Подлудяваш ме, ето защо. Краката ми се подкосяват само като те гледам. Непрекъснато мисля колко шеметно прекрасно е да се любим. — Тя го погледна безпомощно. — Не зная дали „шеметно“ е подходяща дума. Заради теб трябва да измислям нови думи, защото обикновените не са достатъчни. — Тя изрече всичко на един дъх. — Това е. Сега доволен ли си? — И без да дочака отговор, се втурна към вратата. — Но не съм променила решението си. Отивам си. Веднага след като… След като помогна на Питър да се справи със стачката. Правя го само защото всички от твоето семейство бяха изключително добри към мен и съм им много задължена. Обещах на братята ти, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да им помогна да овладеят положението. И нямам намерение да ги разочаровам.

Тя излезе в съседния кабинет. Докато минаваше покрай бюрото на госпожа Сондърс — която трябваше да е абсолютно глуха, за да не чуе разговора им, тъй като вратата през цялото време бе широко отворена — секретарката се престори на много заета с подреждането на пощата. Лора се изчерви щом очите й срещнаха погледа на възрастната жена. Двете притеснено погледнаха встрани.

— Лора — извика Адам през отворената врата на кабинета. Тя не му обърна внимание и продължи да върви. — Не съм освободил апартамента във „Феърмонт“. А яхтата е запазена за следващия уикенд. Не успях да ти покажа капитанската кабина.

— Някои от нас имат работа, Адам — каза тя, без да спира.

— Значи първо ще работим — отвърна той, но тя вече беше изчезнала през двойните врати.

Госпожа Сондърс продължаваше да демонстрира престорен интерес към пощата, но усети, че Адам Форчън я гледа. Не можа да устои и вдигна очи. Положи големи усилия, за да изглежда така, сякаш изобщо не се интересува от личния живот на шефа си.

Но на Адам изобщо не му минаваха такива мисли през главата. Той се усмихна като пиян на секретарката.

— Тази жена ме подлудява, госпожо Сондърс. Подлудява ме от желание. Тялото, кожата, очите й… Дори синината под окото й ме карат да настръхвам.

Госпожа Сондърс силно се изчерви. Но в същия момент си помисли, че ако някой мъж изпитваше подобни чувства към нея, би се вкопчила в него и никога не би го изпуснала. За нищо на света!

Пит унило вдигна поглед щом Лора влезе в лекарския кабинет на дванайсетия етаж. Беше сам.

— Какво стана със Симънс? Къде е сестрата? — попита тревожно Лора. Тя веднага си помисли, че сестрата спешно е закарала изпадналия в безсъзнание Грант Симънс в болницата.

— И двамата се прибраха вкъщи — отвърна Пит.

— Той добре ли е?

— Физически — да. Психически… Да кажем, не е в идеална форма. Когато излизаше оттук, гневно спомена нещо за… тежки обвинения.

Сърцето й се сви.

— Срещу Адам ли? — Тя се отпусна на близкия стол. — О, това е ужасно.

— Да — съгласи се Пит. — Вече си представям заглавията на първите страници във вестниците.

— Ти също можеш да го заплашиш със съд — отбеляза Лора. — Той те удари. И то пред телевизионните камери.

— Да — въздъхна Пит, — но когато става въпрос за журналистически бум, според теб коя новина ще бъде отпечатана на десета и коя на първа страница? Не е трудно да се предвиди кого ще подкрепи обществеността. Зъб за зъб, но всички ще се нахвърлят върху Адам, ако разбираш какво имам предвид.

За съжаление Лора го разбираше съвсем точно.