Марк Твен - Приключенията на Том Сойер

— Хък, казал ли си на някого за… онова?

— За кое?

— Знаеш за кое.

— Аха… то е ясно, че не съм.

— Нито думица?

— Да пукна, ако съм казал и думица! Защо питаш?

— Страх ме е.

— Абе, Том Сойер, ние и два дни нямаше да преживеем, ако онова излезе наяве! Много добре го знаеш.

На Том му поолекна. Той помълча, а после попита:

— Хък, нали никой не може да те накара да се издадеш?

— Да ме накара ли? То, ако исках оня мелез да ме удави в реката, сигурно щяха да ме накарат да се издам. Ама иначе няма как да стане.

— Значи всичко е наред. Стига да си траем, нищо лошо няма да ни се случи. Но хайде да се закълнем пак за по-сигурно.

— Хайде.

И те дадоха нова страшна тържествена клетва.

— Какво разправят хората, Хък? На какво ли не се наслушах.

— Какво разправят ли? През цялото време повтарят: Мъф Потър, Мъф Потър, Мъф Потър. Постоянно ме избива пот от това — ще ми се да се скрия някъде.

И с мен е същото! Свършено е с Мъф Потър. Не ти ли дожалява понякога за него?

— През цялото време ми е жал! Нищо и никакъв човечец, ама никога на никого не е сторил нищо лошо. Хване някоя рибка, колкото да изкара някой грош да се накърка, и това е. И само се шляе без работа, ама то това всички го правим или поне повечето хора, разни проповедници и тем подобни. Но иначе си е добър — веднъж ми даде половин риба, макар че нямаше да стигне за двама, пък и много пъти се е застъпвал за мен, когато не ми е вървяло.

— Хък, на мен ми е поправял хвърчилата и е връзвал кукички на въдицата ми. Много ми се иска да можехме да го измъкнем.

— Ох, леле! Няма как да го измъкнем, Том. Пък и полза никаква — те пак ще го хванат.

— Да, така си е. Ама ми е гадно, като ги слушам какви противни работи говорят за него, а пък той не го е направил… онова, де!

— И на мен, Том. Господи, чувам, че разправят, че по-кръвожаден злодей от него нямало в тази страна и се чудят как така досега не са го обесили!

— Да, през цялото време все така приказват. Чувал съм ги да казват, че ако го пуснат на свобода, щели да го линчуват.

— И ще го линчуват като нищо!

Момчетата разговаряха дълго, но това не им донесе утеха. Щом започна да се мръква, те се завъртяха около малкия уединен затвор може би със смътната надежда, че ще се случи нещо, което ще разреши затрудненията им. Ала нищичко не се случи — май нито един ангел или фея не го беше грижа за злополучния затворник.

Момчетата направиха същото, каквото неведнъж досега бяха правили — подадоха на Потър през решетката на прозорчето малко тютюн и кибрит. Килията му беше на приземния етаж, а пазач нямаше.

Досега неговата благодарност за тези малки дарове винаги смущаваше съвестта им, но този път тя ги загриза още по-силно. Почувстваха се като последните страхливци и предатели, когато Потър рече:

— Много сте добри с мен, момчета — по-добри от всички в този град! И аз няма да го забравя, няма! Често си викам, абе, викам си, едно време поправях хвърчилата на всички момчета и други работи правех за тях. Показвах им къде е най-добре да се лови риба и гледах с всички да съм приятел, а сега, когато старият Мъф изпадна в беда, всички го забравиха. Но не и Том, нито пък Хък! Не, те не го забравиха, викам си аз, и той също няма да ги забрави. Да, момчета, ужасно нещо сторих, ама бях пиян и хич не бях на себе си… само заради това стана… и сега ще увисна на бесилката, и така и трябва! Така трябва, пък е и най-добре… поне така се надявам. Е, хайде да не говорим за това. Не ща да ви натъжавам — вие сте ми приятели. Ама само искам да ви кажа, никога недейте се напива — така няма да попаднете тук. Я застанете малко по-нататък, на запад… ето така. Голяма утеха е за човек в такава беда да вижда приятелски лица, а пък тука никой не идва освен вас. Добри приятелски лица… добри приятелски лица. Хайде, единият да се качи на гърба на другия, че да мога да ги докосна… Ха така. Дайте да си стиснем ръцете — вашите ще се проврат през решетката, ама моята е твърде дебела. Малки, слабички ръчички… ама те страшно много помогнаха на Мъф Потър и още щяха да му помогнат, стига да можеха.

Том се прибра нещастен и сънищата, които сънува тази нощ, бяха пълни с всякакви ужаси. На другия ден и на по-другия той все се навърташе около съда, привличан от почти неустоим порив да влезе, ала с мъка се удържаше да стои навън. И с Хък беше същото. Те старателно се избягваха един друг. Всеки от тях от време на време се отдалечаваше, но едно и също зловещо очарование отново и отново ги връщаше там. Когато зяпачите излизаха от съда, Том наостряше уши, но новините неизменно бяха печални: примката все по-безмилостно се затягаше около клетия Потър. На втория ден, привечер, из града се разнесе мълвата, че показанията на Индианеца Джо са твърди и непоклатими и няма никакво съмнение каква ще е присъдата.