Марк Твен - Приключенията на Том Сойер

Хък се умълча, обзет от вътрешна борба. Най-сетне рече:

— Е, добре, ще се върна при вдовицата за още един месец, пък да видим дали ще издържа, но само ако ме приемеш в бандата си, Том!

— Добре, Хък, разбрахме се! Хайде да те водя, стари друже! Пък ще помоля вдовицата да не те стяга чак толкова.

— Ще я помолиш ли, Том? Ама наистина? Много хубаво! Ако малко ме поотпусне за най-мъчните работи, аз ще си пуша тайничко и ще си псувам тайничко и все някак ще издържа, защото инак ще се пръсна. Кога ще събереш бандата да станем разбойници?

— Ами веднага! Може още довечера да свикаме момчетата и да направим посвещението.

— Как го рече?

— Посвещение.

— Това пък какво е?

— Това значи да се закълнем, че ще се подкрепяме един друг и никога няма да издаваме тайните на бандата, дори и ако ни накълцат на парченца, и ще убием всеки, който оскърби някой от бандата, и не само него, ами и цялата му рода.

— Страшна работа… ей, страшна работа, Том!

— Страшна и още как! И тая клетва се полага в полунощ, на най-затънтеното и страшно място, което може да се намери… В къща с призраци е най-добре, ама вече всичките ги събориха.

— Карай да върви, но е хубаво, дето ще стане в полунощ.

— Да, така е. И трябва да се закълнем върху ковчег и да се подпишем с кръв.

— Ето това вече е нещо! Това е един милион пъти по-разкошно, отколкото да си пират! Тъй да бъде, Том, ще си живея у вдовицата, докато пукна, а пък ако стана прочут разбойник и всички заприказват за мен, току-виж се възгордяла, че ме е извадила от калта!

Тъй завършва този летопис. И тъй като това е историята на едно момче, тя трябва да свърши дотук. Продължи ли по-нататък, тя ще стане история на един мъж. Когато пишеш роман за големи хора, знаеш точно къде да спреш — до сватбата. Но когато пишеш за юноши, трябва да спреш, докъдето е най-добре.

Повечето от героите в тази книга са все още живи — преуспели и щастливи. Може би някой ден ще си струва да се върнем към историята на по-младите от тях и да видим какви мъже и жени са станали. Затова най-мъдро би било да не разкриваме нищо от сегашния им живот.

© Тодор Вълчев, превод от английски

Mark Twain

The Adventures of Tom Sawyer, 1876

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Дарко

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3594]

Последна редакция: 2007-10-05 08:00:00

Музикален инструмент, който се държи в уста, а звукът се получава, като една пластинка се удря с пръст.

Тогава малките момичета са носели долни гащи, които са се подавали под роклите.

Ако господин Харбисън имаше роб на име Бул, Том би го нарекъл „Харбисъновия Бул“, но ако така се казват синът му или кучето му, на тях им казват „Бул Харбисън“ — бел. авт.

Даниъл Уебстър (1782–1852) — американски политически деец, прочут оратор — бел. авт.

Така са наричали вождовете на някои индиански племена.

Става дума за прословутата история как на шест години Джордж Вашингтон отсякъл една череша с брадвичката си и после най-доблестно си признал.