Марк Твен - Приключенията на Том Сойер

— Том още не се беше прибрал, та се отказах да го търся. Обаче после се натъкнах на него и на Хък пред собствената си врата, та набързо ги докарах тук.

— И много хубаво сте направили! — рече вдовицата. — Елате с мен, момчета.

Тя ги заведе в една спалня и каза:

— А сега се измийте и се преоблечете. Тук има два нови костюма, ризи, чорапи, всичко. Те са на Хък… не, Хък, няма нужда да ми благодариш! Господин Джоунс купи единия костюм, а аз другия. Но ще станат и на двама ви. Обличайте ги. Ние ще ви почакаме — слезте долу, като се приготвите!

И тя излезе.

— Том — каза Хък. — Ако намерим въже, ще можем да избягаме. Прозорецът се пада ниско над земята.

— Хайде стига! Защо ти е да бягаш?

— Ами не съм свикнал с такава компания. Не мога да я понеса. Не ща да слизам там, Том.

— Ох, хайде стига и ти! То това нищо не е, аз хич не им се впрягам. И тебе няма да им дам да те закачат.

Появи се Сид.

— Том — рече той, — леля те чака цял следобед. Мери ти приготви празничните дрехи и всички се притесняваха за теб. Я, това по дрехите ти не е ли глина и лой от свещи?

— Виж какво, господин Сиди, що не си гледаш работата! И какво така им е скимнало да спретнат такава гощавка?

— Вдовицата пак е организирала празненство, тя нали е по празненствата. Този път — в чест на уелсеца и синовете му, задето я отърваха онази нощ. И знаете ли какво? Мога да ви кажа едно нещо, ако ви интересува.

— Е, и какво е то?

— Ами, старият господин Джоунс си е наумил тази вечер да смае хората с нещо, но днес аз го подслушах как го каза на леля — уж било тайна, ама сигурно вече никаква тайна не е. Всички вече знаят — и вдовицата и тя, макар да се прави, че не знае. Господин Джоунс настояваше и Хък да дойде — не можел да разкрие великата си тайна без Хък и туй то!

— И каква е тая тайна, Сид?

— Ето каква — Хък е тоя, дето е проследил разбойниците до дома на вдовицата. Според мен господин Джоунс е смятал да шашне всички с тая тайна, ама, да ви кажа, никой няма да се шашне.

И Сид се изкиска доволно.

— Сид, ти ли си се раздрънкал?

— О, няма значение кой се е раздрънкал… Някой го е раздрънкал и толкова!

— Сид, в този град има само един човек, способен на такава подлост, и това си ти! Ако беше на мястото на Хък, щеше да се изсулиш от хълма и на никого да не кажеш за разбойниците! Само подлости можеш да вършиш и затова не ти понася да гледаш как хвалят някого, задето е сторил добро! На ти сега на тебе — и няма нужда да ми благодариш, както казва вдовицата. — И Том зашлеви такъв шамар на Сид, че ушите му пламнаха, а после го изпроводи до вратата с няколко ритника. — А сега върви ме натопи на леля, ако ти стиска, и утре пак ще си го получиш!

Няколко минути по-късно гостите на вдовицата насядаха на масата за вечеря, а десетината деца бяха настанени на няколко малки масички в същата стая, според тамошния обичай от онова време. В подходящия момент господин Джоунс произнесе кратка реч, в която благодари на вдовицата за оказаната на него и на синовете му чест, ала имало и друг човек, чиято скромност…

И тъй нататък, и прочие. Той разкри тайната за участието на Хък в произшествието, влагайки цялото си драматично майсторство, но изненадата, която предизвика, бе доста престорена и далеч не толкова шумна и възторжена, колкото би могла да бъде при по-щастливи обстоятелства. Ала все пак вдовицата успя доста убедително да разиграе почуда и обсипа с толкова похвали и благодарности бедния Хък, че той едва не забрави колко непоносимо го измъчват новите дрехи заради още по-непоносимото мъчение да бъде под прицела на всички погледи и всеки да го отрупва с хвалебствия.

Вдовицата обяви, че възнамерява да прибере Хък в своя дом и да му даде образование, а когато има възможност да отдели пари, ще му помогне да подхване някакъв скромен занаят. Това бе моментът за Том и той каза:

— На Хък това не му трябва. Той е богат.

Единствено тежките окови на приличието удържаха присъстващите да не избухнат във весел смях, какъвто заслужаваше тази мила шега. Настъпи неловко мълчание. Наруши го Том:

— Хък си има пари. Може да не вярвате, ама има страшно много пари! И няма защо да се усмихвате, ей сега ще ви ги покажа. Само почакайте малко!

Том изтича навън. Компанията се спогледа с озадачено любопитство, а после всички впериха въпросителни погледи в Хък, чийто език се бе завързал на фльонга.

— Сид, какво го е прихванало Том? — попита леля Поли. — Той… ох, човек хич не знае какво да очаква от това момче! Никога…