Марк Твен - Приключенията на Том Сойер

Докато вървяха и доверяваха скърбите си един на друг, двамата се договориха да се подкрепят един друг като братя и никога да не се разделят, докато смъртта не ги избави от теглилата им. После всеки започна да излага своя план. Джо смяташе да става отшелник, да заживее в някоя затънтена пещера, да се храни с корички хляб и накрая да умре от студ, от нищета и от скръб. Но след като изслуша Том, той призна, че животът на престъпника си има очевидни преимущества и се съгласи да стане пират.

На три мили от Сент Питърсбърг, там, където река Мисисипи се разлива на повече от една миля на ширина, имаше дълъг, тесен, обрасъл с дървета остров, в чийто горен край имаше плитчина — прекрасно място за среща на изгнаници. Беше необитаем и се намираше по-близо до отсрещния бряг, плътно обрасъл с гъста гора, в която човешки крак почти не стъпваше. Така че двамата решиха да се заселят именно там, на Джаксъновия остров. Кого точно ще подложат на пиратските си набези — за това изобщо не си помислиха. После издириха и Хъкълбери Фин, който начаса се съгласи да влезе в бандата, защото на него му беше все едно каква кариера ще избере — те всичките бяха еднакви за него. Разделиха се с уговорката да се срещнат на едно усамотено място на брега, на две мили нагоре от градчето, в любимия си час — а именно, в полунощ. Там имаше малък дървен сал, който възнамеряваха да отвлекат. Всеки щеше да донесе въдици и кукички и каквито провизии можеше да отмъкне по най-скришен и тайнствен начин, тъй, както подобава на разбойници. И преди следобедът да се изниже, те, изпълнени със сладка гордост, разпространиха новината, че скоро в града „нещо щяло да се разчуе“. Всички, на които подхвърлиха този мъгляв намек, бяха предупредени „да си държат езика зад зъбите и да чакат“.

Около полунощ Том пристигна с един варен свински бут и още разни дреболии и се скри в гъстия храсталак на една стръмнина над мястото на срещата. Звездите сияеха, цареше пълен покой. Огромната река се бе ширнала като притихнал океан. Том се ослуша, ала нито звук не нарушаваше тишината. После подсвирна тихичко по особен начин. Изпод стръмнината му отговориха. Том подсвирна още два пъти — и на този сигнал отговориха по същия начин. После един предпазлив глас попита:

— Кой е там?

— Том Сойер, Черния отмъстител от Карибско море! Кажете си имената!

— Хък Фин Кървавата ръка и Джо Харпър Страшилището на моретата!

Том им беше дал тези прякори, взети от любимите му книги.

— Добре. Кажете паролата.

В злокобната нощ два пресипнали гласа произнесоха едновременно страшната дума:

— Кръв!

После Том търколи надолу бута и се спусна след него, като се поожули и си съдра тук-там дрехите. От стръмнината се слизаше по една лесна и удобна пътечка, минаваща покрай брега, но тя не предлагаше трудностите и опасностите, така ценени от пиратите.

Страшилището на моретата бе донесъл грамадно парче бекон и бе видял голям зор, докато го домъкне. Фин Кървавата ръка бе откраднал един тиган и голяма пачка полуизсушени листа от тютюн. Носеше и няколко царевични кочана, за да си направят лули. Но никой от пиратите не пушеше, нито пък дъвчеше тютюн, освен той самия. Черния отмъстител от Карибско море заяви, че и дума не можело да става да тръгнат на път, без да си набавят огън. Умна мисъл — по онова време тамошните хора изобщо не знаеха какво е кибрит. Забелязаха, че на един голям сал на стотина метра по-нагоре по реката тлее огън, промъкнаха се тайно там и си взеха една главня. Те превърнаха цялото начинание във величествено приключение — постоянно си шъткаха и спираха внезапно с пръст на уста, стискаха дръжките на въображаемите си кинжали и със зловещ шепот раздаваха заповеди: „шавне ли врагът, да забият кинжала в него до дръжката“, защото „мъртъвците не издават никого“. Знаеха много добре, че всички салджии са в града и или обикалят магазините, за да подновят запасите си от провизии, или се наливат по кръчмите, но въпреки това нямаше никакво оправдание да се държат неподобаващо на истински пирати.

Не след дълго отплаваха — Том беше капитанът, Хък гребеше със задното весло, а Джо — с предното. Том стоеше в средата на сала, свъсил вежди и скръстил ръце и издаваше заповеди с приглушен, неумолим шепот:

— Обърни платното към вятъра!

— Тъй вярно, сър!

— Дръж прав курс, прав кууурс!

— Прав курс, сър!

— Дай встрани един румб!

— Встрани един румб, сър!

Тъй като момчетата караха сала равномерно право към средата на реката, тези заповеди несъмнено бяха давани само „за показ“ и всъщност не означаваха нищо.