Сан Антонио - Торта рунтавелка

— Не ме притеснявате.

Надигам се с омекнали крака. Картичката на господин Дела Рока лежи напреки на масичката. „Кеят в Гълфпорт“. Става за заглавие на филм. Любовен. Мъж и жена крачат към морето на фона на залязващото слънце. Държат се за ръка, момичето е мургаво като Мариза, велосипедът до перилата е дамски.

— Май Циганина не ви е много симпатичен. Вярно ли е?

Тя се нацупва.

— Може да е бил добър приятел на баща ми, но на мен ми приличаше на гангстер. Тези хора не говорят същия език като… нас. Между тях и нас все едно има стъкло. В изповедалнята отчето седи на едно място, каещият се — на друго. Отчето може да седне на другото място, но обратното е невъзможно.

— Отде такова сравнение?

— Бандит като Циганина никога не може да се постави на мястото на някой почтен човек.

— А вашият баща е успял, така ли?

— В него беше останало нещо читаво: много държеше на семейството.

— Циганина също, Мариза. Дълги години се е грижил за природения си брат.

Тя изглежда озадачена.

— Не съм знаела.

— Наистина. Научих го от брата. Точно по негова молба се опитвам да разбера какво се е случило с Мигел дела Рока.

Вече сме при външната врата. Отварям я. Мариза ми подава ръка.

— Довиждане!

В тоя момент ми докривява. Стискаме си ръцете, очите ни не могат да се откъснат едни от други. Но вратата се затваря. Стоя на изтривалката и се усещам самотен като дърво на тротоара, оковано в чугунената си корона. Натискам отново звънеца, три бързи дрънвания, за да покажа на Мариза, че е моя милост. Тя сигурно е стояла зад портата, защо отваря веднага.

Усмивката й, погледът й — като два удара с кинжал!

— Прощавайте — казвам, — забравих нещо.

И право в нейното стайче. Тя ме следва с любопитство. Когато пристъпва вътре и ме вижда щръкнал посред стаята, прошепва:

— Какво забравихте?

Докопвам я тогава, притискам я здраво и така я целувам, че кътниците ни изскърцват като трамвай на завой.

А мацето! О, дивна и дива прегръдка, ще извиняваш за раздутия стил, но чак и устните си разкървавихме. Езикът Й се увива около моя, краката й около моите, ръцете й около кръста ми. Да беше видял какви искри хвърчаха, щяха да ти гръмнат бушоните. Желаем се и се отдаваме изцяло, до дъно, до смърт.

Гащи имаше, но отхвърчаха от едно намигване и аз я заковах на красивото й бяло канапе, както си бях панталониран. Дано да са имали в къщата препарат за чистене на лекета.

Намери място до брега, където пясъчното дъно светлееше, защото мразеше да се къпе сред водорасли, от чийто лигав и лепкав допир го побиваха тръпки. Включи двигателя на празен ход и отиде на носа, за да хвърли котвата. Неприятното в тези плитчини е, че котвата не се закрепва стабилно в пясъка. Извика на приятелката си да включи на заден, без да пипа скоростите. Яхтата тръгна назад. Когато въжето на котвата се опъна, махна на Дора да угаси. Като тежък облак ги захлупи тишината, жегата, досега разпръсквана от движението, се превърна в пърлещ лъх.

Дора хвърли сутиена си и се изтегна на палубата по корем.

— Няма ли да се къпеш? — попита Куентин.

— Идвам от фризьорския салон.

Вечерта им предстоеше парти при един от важните „клиенти“ на Куентин. Мъжът се усмихна. Горките женички, жертваха най-естествените житейски радости заради косите си. Събу белите си шорти. Отдолу беше по жълт бански, който си отиваше със загорялото му като хляб тяло. Куентин беше с тен през цялата година благодарение на слънцето и на лампата в гимнастическия салон.

Отиде на задната палуба и се приготви за един от зрелищните скокове, с които така се гордееше.

Щеше му се да го видят и се огледа за женска публика, която да оцени изпълнението му. Наоколо се поклащаха с монотонен плисък множество яхти. Обитателите им се излежаваха по палубите смазани от горещината. Кресливи хлапета се къпеха или вдигаха врява по корабчетата. Температурата сякаш ни най-малко не им влияеше.

— Гледай да не ме оплискаш много! — помоли го Дора.

Той вече се беше хвърлил и тялото му описваше във въздуха широка красива дъга. Вряза се в сините вълни с изяществото на делфин и потъна към дълбините, за да изскочи след малко със същата елегантност. Подаде се, кестенявите му коси бяха прилепнали към главата като Лъскав шлем. Заплува кроул към червените скали, където влюбените търсеха самотно местенце, за да се прегърнат.

Дора дремеше в нажежената леност на следобеда и се надигаше само за да се намаже с плажно масло. Всеки Път, когато се отпускаше отново на широкия матрак от бяла изкуствена кожа, я обземаше някаква чувствена изнемога. Когато Куентин се изкатереше отново на борда, щеше да коленичи до нея, да прокара мократа си длан по стегнатите й бедра, бавно да я плъзне между тях. Тогава тя ще замърка от удоволствие и двамата ще отидат в малката кабинка, където има широко ниско легло и хладилник. Той ще я люби и допирът на двете тела, едното мокро, другото хлъзгаво, ще бъде безкрайно сластен. Дълбоките им целувки ще бъдат с вкус на сол за нея и с вкус на горчив бадем за него. Ще забележат ли от другите яхти, че тяхната се люлее от вълнение, което сякаш не засяга околните?