О. Хенри: Кой е виновният?

На люлеещия се стол до прозореца седеше червенокос, небръснат и неугледен мъж. Тъкмо беше запалил лулата си и пускаше сини кълба дим с истинска наслада. Беше свалил обувките си и обул избелели сини домашни пантофи. Той прегъна как да е вечерния вестник и с патологичната жадност на закоравял пияч на новини загълта силните, черни заглавия, след което за мезе щяха да последват подробностите с по-дребен шрифт.

В съседната стая жената приготвяше вечерята. Миризмите на печен бекон и кипящо кафе си оспорваха първенството с острия мирис на тютюна за лула.

Къщата се намираше на една от онези гъсто населени улици в източната част на града, гдето с падането на здрача Сатаната открива своя наборен пункт. Огромна сюрия деца подскачаше, тичаше и играеше на улицата. Едни в дрипи, други с чисти бели дрешки и с панделки на косите; едни дръзки и неспокойни като млади ястреби, други кротки и свити; едни крещяха груби, непристойни думи, други слушаха втрещени, но скоро и те щяха да свикнат с тях. Така играеха тези деца по коридорите на Дома на порока. А над тази детска площадка вечно се вие голяма птица. Според хумористите това е щъркел. Но хората от Кристи стрийт са по-добри орнитолози. Те я наричат лешояд.

Малко, дванадесетгодишно момиченце се приближи плахо до мъжа, който четеше и си почиваше до прозореца, и каза:

— Папа, хайде да поиграем на дама, ако не си много уморен.

Червенокосият, небръснат и неугледен мъж, който седеше без обувки до прозореца, отвърна намръщен:

— На дама? Дума да не става. Не стига, че цял ден се трепя на работа, ами и в къщи да не мога да си отдъхна. Защо не излезеш да играеш с другите деца на улицата?

На прага се появи жената, която готвеше.

— Джон — каза тя, — не обичам Лизи да играе на улицата. Какви ли не лошавини се учат там. Цял ден е седяло в къщи детето. Мисля, че можеш да отделиш малко време, когато си тук, и да се позанимаеш с него.

— Щом иска да се забавлява, нека играе на улицата като всички деца и да ме остави на мира — каза червенокосият, небръснат и неугледен мъж.

— Хващате ли се? — каза Мълали Малкия. — Петдесет долара срещу двайсет и пет, че ще отида на бала с Ани. Вадете парата.

Черните очи на Малкия святкаха — беше предизвикан и уязвен. Той извади пачката си и плесна пет десетачки на тезгяха. Хванати натясно, останалите трима-четирима младежи също извадиха — макар и не така решително — парите си и заложиха. Барманът, арбитър ex officio, прибра парите, уви ги старателно в хартия, записа условията на облога с огризка от молив и пъхна пакетчето в ъгъла на касата.

— Ама как ще се натопиш! — каза ехидно един от приятелите.

— Ти не се грижи за мен — отвърна рязко Малкия. — Майк, налей на всички по едно.

След като си изпиха чашите, Бърк, използвач, секундант, ментор и велик везир на Малкия, го изведе на ъгъла при будката на ваксаджията, където се решаваха всички официални и важни въпроси на Клуба на малките часове. Докато Тони лъскаше за пети път този ден жълтите обувки на председателя и секретар на клуба, Бърк се мъчеше да вразуми шефа си.

— Зарежи тази блондинка, Малкия — посъветва го той, — иначе ще си имаш неприятности. Защо трябва да правиш мръсотия на своето момиче? Къде ще намериш друга, която да умира за теб като Лиз? Тя струва колкото сто Анита.

— Аз не си падам по Ани — каза Малкия. Пепелта на цигарата му се посипа върху лъснатата обувка и той я изтри с ръкава на Тони. — Само искам да дам един малък урок на Лиз. Тя си въобразява, че съм нейна собственост. Хвалила се, че не съм смеел дори да говоря с друго момиче. Иначе Лиз си е екстра. Само дето попрекалява напоследък с пиенето. И понякога държи език, който не подобава на жена.

— Нали вече сте сгодени? — попита Бърк.

— Разбира се. Догодина може би ще се оженим.

— Аз съм свидетел, че ти я накара да изпие първата чаша бира в живота си — каза Бърк. — Това беше преди две години, когато тя идваше след вечеря да се среща с теб на ъгъла на Кристи стрийт. Тогава тя беше скромно момиче и дума не можеше да каже, без да се изчерви.

— А сега понякога бълва огън и жупел — каза Малкия. — Не мога да понасям ревниви жени. Затова ще отида на бала с Ани. Лиз трябва да се вразуми малко.

— Щом си решил така, добре, но внимавай — бяха последните думи на Бърк. — Ако Лиз беше мое момиче и намислех да отида тайно на бал с някаква Ани, аз бих си сложил желязна ризница под новия костюм.

Лиз крачеше бавно из владенията на щъркела-лешояд. Черните й очи търсеха гневно, но разсеяно някого сред тълпата минувачи. От време на време тя си изтананикваше откъси от някакви глупави песнички. А в промеждутъците стискаше ситните си бели зъби и процеждаше груби думи, каквито този квартал внася в езика на своите жители.