— Аз пристигнах в Ню Йорк — продължи Джъдсън Тейт, — за да организирам кампания за пласмента на най-ефикасното в света средство против всякакви заболявания на дихателните и гласовите органи. Засега се занимавам само с продажба на дребно. Кутийката, която показах, съдържа четири дузини таблетки и струва само някакви си петнайсет цента. Ако случайно страдаш от…
Станах и си тръгнах, без да кажа дума. Излязох да се поразходя в градината до хотела, като оставих Джъдсън Тейт насаме със собствената му съвест. Този човек беше наранил душата ми. Беше разгърнал пред мен сюжет, който бих могъл да използвам. В него все пак се чувстваше пулсът на живота и макар атмосферата да беше донякъде изкуствена, при умела обработка всичко това би могло да намери добро място на книжния пазар. Обаче в крайна сметка излезе, че то не е нищо друго освен търгашески хап, ловко захаросан като белетристика. А най-лошото беше, че не виждах никаква възможност да го използвам. Като реклама или обява не би могло да мине — съответните отдели гледаха на мен с недоверие. А за литературна притурка тази история явно не ставаше. Седях на градинската пейка редом с други измамени в надеждите си хора и размишлявах, докато накрая клепките ми натежаха.
Прибрах се в хотелската си стая и по навик зачетох разкази, публикувани в любимите ми списания. Четох цял час и този час трябваше да ме върне в света на изкуството.
Ала след изчитането на всеки разказ с досада и разочарование захвърлях списанието на пода. Всички автори, без нито едно изключение, които биха могли да излеят балсам на душата ми, само възхваляваха в жива и увлекателна форма една или друга автомобилна марка, която очевидно служеше като запалителна свещ за творческото им вдъхновение.
И когато захвърлих последния разказ, стигнах до необходимия извод.
„Щом читателите могат да поглъщат такива количества автомобилни марки — казах си, — нищо няма да им струва да глътнат една таблетка от Чудодейната антибронхиална чучула на Джъдсън Тейт.“
Ако ли пък се случи да видите този разказ отпечатан някъде, ще разберете, че бизнесът си е бизнес и ако Изкуството е изпреварило Търговията, тя ще трябва да даде газ.
За да ми е чиста съвестта, ще добавя само, че в аптеките не се продава чучула.
© 1993 Тодор Вълчев, превод от английски
O. Henry
“Next to Reading Matter”, 1909
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране: Sociosasho, 2005
Разпознаване: ScanHeads
Редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
О. Хенри. Търкалящи се камъни. Разкази
Издателство „Анубис“, София, 1993
Съставител: Тодор Вълчев
Художник: Андрей Кулев
Редактор на издателството: Екатерина Панайотова
ISBN 954-426-027-7
O. Henry. The Complete Works of O. Henry
Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13838]
Последна редакция: 2009-10-09 17:30:00