Артър Хейли - Опасно лекарство

Когато Мартин и Ивон си тръгваха, тя им каза:

— И двамата ще липсвате на „Фелдинг-Рот“, но вярвам, че ние четиримата ще си останем приятели завинаги.

И те си обещаха един на друг.

Преди Силия и Андрю да отпътуват, бе уреден окончателно и друг въпрос.

Няколко часа след като се бяха разделили с Мартин и Ивон, малко преди да си легнат, на вратата на апартамента им се почука. Беше Лилиан Хоторн. Досетил се, че тя иска да остане насаме със Силия, Андрю дискретно излезе от стаята.

— Радвам се, че ме накара да дойда с вас — каза Лилиан. — Може би забеляза, че прекарах много приятно.

— Да, забелязах — потвърди Силия. Тя се усмихна — Драго ми беше, че и Рао се забавлява добре.

— Двамата с него разбрахме, че се харесваме. Дори нещо повече — възрастната жена се поколеба. — Сигурно ще си помислиш, че съм постъпила неразумно, понеже всичко се случи съвсем набързо, а пък и на моята възраст…

— Нищо подобно! Аз мисля, че е време отново да си създадеш радости, Лилиан, и да се наслаждаваш на живота, както ти харесва, а ако това е с Рао Састри — чудесно!

— Радвам се, че разбираш нещата по този начин.

Точно затова идвам при теб. Искам да те помоля за една услуга.

— Ако мога, с удоволствие.

— Рао иска да дойде в Америка. Казва, че отдавна имал такова намерение. На мен ми се иска същото и ако би било възможно да постъпи на работа във „Фелдинг-Рот“…

Силия довърши изречението:

— Ще бъде хубаво и за двама ви.

— Нещо такова — усмихна се Лилиан.

— Сигурна съм, че в новите лаборатории по генетика може да се намери място за него. Всъщност можеш да му кажеш, че аз гарантирам това.

Лицето на Лилиан светна.

— Благодаря ти, Силия. Той ще бъде очарован от новината. Надяваше се именно на това. Рао знае, че няма качества за ръководител като Мартин. Сподели това с мен. Но е добър изследовател, на който ръководството може да се опира.

— Това ми е известно и улеснява нещата. Но дори и да имаше по-малко качества, пак щях да го назнача. Преди много години ти ми направи огромна услуга, мила Лилиан. В сравнение с нея, моята е микроскопична.

По-възрастната жена се засмя.

— Имаш предвид онази първа сутрин, когато се запознахме ли? Ти дойде у нас, млада, напориста, с надежда да ти помогна и да повлияя на Сам да станеш търговски пътник…

Лилиан млъкна, сякаш в гърлото й бе заседнала буца. Скъпи спомени нахлуха в душите на двете жени.

Рано на другата сутрин една лимузина закара Андрю и Силия на летище „Хийтроу“.

Вече бяха прибрали луксозните прибори за обяд в първа класа на Боинг 747. Андрю след кратко отсъствие се върна на мястото си и каза на Силия:

— Докато бях там — той махна с ръка към тоалетните, — си мислех за колко много неща не си даваме сметка. Когато Линдберг прелетя за пръв път над Атлантика, а то не беше толкова отдавна, трябваше да седи на мястото си и да уринира в шише.

Силия се засмя.

— Радвам се че е настъпила такава голяма промяна-тя изпитателно изгледа съпруга си — Само това ли ще ми кажеш? Чувствам че се ражда някаква мъдрост…

— Позна. Мислех си за твоя бизнес, фармацевтиката. Дойдоха ми наум едно-две неща, които могат да ти подействат освежаващо.

— С удоволствие ще се възползвам, макар и малко, от тях.

— Хора като теб, притиснати от работата, понякога се вживяват толкова в проблемите си, струва ми се сегашният момент е точно такъв, че виждат само буреносните облаци и пропускат дъгата.

— Подсети ме за някоя дъга.

— Най-лесната работа. Ти ми донесе една, когато започна нашият съвместен живот. Лотромицина. Все още е на поста си. И продължава да е добро лекарство от деня, в който ме накара да го приложа за пръв път — ефикасен препарат, спасил не един живот, необходим за лекарската чанта. Естествено, вече никой не говори за лотромицина, той отдавна е влязъл в ежедневието. Прибави го обаче към създадените след него ценни препарати и ще се получи дълга редица — толкова много лекарствени средства след петдесетте години, че медицината просто претърпя една революция. Аз съм я изживял, тя стана пред очите ми. Андрю се позамисли и продължи:

— Седем години след Втората световна война, когато завърших медицина, в повечето случаи на пациентите си можехме да оказваме само известна подкрепа, а после да стоим настрана и да чакаме. Лекарите не разполагаха с оръжие срещу толкова много болести и положението наистина бе отчайващо. Сега е съвсем друго. Имаме цял арсенал от лекарства, и то благодарение на вашата фармацевтична промишленост.