Артър Хейли - Опасно лекарство

— Против кого?

— Против Винсънт Лорд, естествено. Но също така, съжалявам, че трябва да ви го кажа, и против вас. Те ще поддържат, че вие сте отговорна, главно по натиск на Донахю. Според Куентин, той се бори за вашия скалп.

Силия знаеше защо. Тя си спомни предупреждението на вашингтонския адвокат след заседанието на сенатската подкомисия: „Вие го изкарахте глупак… Ако някой ден му се отдаде възможност да навреди на «Фелдинг-Рот» или на вас… той с голямо удоволствие ще го направи“.

После, сещайки се за току-що казаното от Бил Инграм, тя запита:

— Бил, ти спомена „ако възникнат и други въпроси“. Какво имаш предвид?

Този път Инграм въздъхна. После обясни:

— Ще излезе сложно, макар че ще се опитам да го кажа просто. Когато отчетите за клиничните изпитания на хексин W били занесени във Вашингтон заедно с нашата молба, те включвали обичайния набор от лекарски сведения, включително и тези на доктор Яминър от Феникс. Сега се оказва, че неговите данни са фалшиви. В списъка му са включени измислени пациенти. Голяма част от данните, които посочва, са чиста лъжа.

— Неприятно ми е да чуя това, макар че понякога се случва — отбеляза Силия. — И други компании са имали същия проблем. Но щом откриеш измама — ако я откриеш — казваш на УХЛ, и то вече има грижата за тоя лекар.

— Правилно — съгласи се Инграм. — Но онова, което не бива да правиш, е, след като си разбрал, че са неверни, да ги включваш към приложенията за молба.

— Разбира се, че не бива.

— Винс обаче го е направил. Парафирал отчета на Яминър и го пуснал да върви заедно с другите документи.

— Но как ще се разбере, че Винс е знаел?

— Сега ще стигна и до това.

Тя се обади с отпаднал глас:

— Продължавай.

— Когато съдебните изпълнители извършиха обиска и конфискацията при нас, те взеха преписки от дирекцията на Винс. Една от папките била с материалите за доктор Яминър. Там имало също така бележки с почерка на Винс, показващи, че той е открил неверността на сведенията преди да ги изпрати в УХЛ. Сега в ръцете на Министерството на правосъдието са и отчетът и бележките на Винс.

Силия мълчеше. Какво можеше да каже? Само се питаше: Няма ли край на позора?

— Мисля, че това е всичко — добави Инграм — Освен…

— Освен какво?

— Ами… Доктор Мейс е настроен против нас. Спомням си, веднъж казахте, че нямате представа защо.

— Все още нямам.

— Мисля, че Винс знае защо. Инстинктивно го схващам. А пък наблюдавах и Винс. Сякаш изпада в ужас, щом се заговори за Мейс.

Тези думи накараха Силия да се замисли. После изведнъж свърза думите на Инграм с един разговор, който тя бе водила с Лорд по време на заседанието на сенатската подкомисия. Тя го бе обвинила, че лъже от свидетелската банка и…

Мигновено взе решение и настоя пред Инграм:

— Искам да го видя. Тук, при мен!

— Винс ли?

— Да. Кажи му, че е заповед. Да вземе първия самолет за насам и веднага да се яви при мен.

Те стояха един срещу друг, лице срещу лице. Силия и Винсънт Лорд.

Бяха в дневната на апартамента на семейство Джордан в Мейфеър.

Лорд изглеждаше уморен, по-стар от своите шейсет и една години. И напрегнат. Бе толковва отслабнал, че лицето му изглеждаше много по-изпито отпреди. Тиковете на лицевите мускули бяха зачестили.

Силия си спомни един случай от първите дни на работата й в компанията, като заместник-директор по търговската квалификация, когато често ходеше при Лорд за технически съвети. В стремежа си да прояви дружелюбност, тя бе предложила да си говорят на собствените имена, а той бе отвърнал неприятно изненадан: „И за двама ни би било по-добре никога да не забравяме разликата в положението, което заемаме с вас.“

Сега, мислеше тя, щеше да се вслуша в съвета му.

Силия хладно каза:

— Няма да се спирам на позорния случай с Яминър, доктор Лорд, само ще отбележа, че той е достатъчно основание компанията да прекрати отношенията си с вас и да ви остави да се защитавате самичък пред съда за всичко и на ваши разноски.

С победоносен блясък в очите, той отговори:

— Няма да можете, понеже и вие ще бъдете подсъдима.

— Ако реша, ще мога. А що се отнася до мерките за моята правна защита, не се безпокойте, това не е ваша грижа.

— Ако решите…? — той се озадачи.

— Няма да правя никакви признания. Разберете ме добре. Но ако компанията ще ви помага по отношение на вашата защита, аз държа да знам всичко!

— Всичко?

— Има нещо в миналото, което вие знаете, аз — не. Предполагам, че е свързано с доктор Мейс.