Артър Хейли - Опасно лекарство

Те стояха прави. Лорд посочи към един стол.

— Мога ли да седна?

— Да.

Силия също седна.

— Наистина има нещо — потвърди той. — Но ще ви е неприятно да го чуете. А след като го чуете, ще съжалявате, че сте го научили.

— Аз чакам. Говорете.

Той й разказа.

Разказа й всичко; започна още от първия проблем с Гидиън Мейс в УХЛ, неговата дребнавост, обидите, големите неоснователни закъснения при одобряване на стейдпейс, в края на краищата едно добро, укрепващо организма лекарствено средство… После за усилията да открие неблагоприятни сведения за Мейс, довели до срещата на Лорд с Тони Редмънд, лаборант в УХЛ, в бара на хомосексуалистите в Джорджтаун… как бе купил от Редмънд документи, уличаващи Мейс в престъпление. Цена: две хиляди долара — разход, утвърден от Сам, който след това се съгласи документите да се съхраняват тайно, без да се дава информация на органите по спазване на законността, в резултат на което Сам и Лорд бяха станали съучастници в престъпление… И две години по-късно, когато забавяше одобрението на монтаина, решението, поддържано от Сам, да изнуди Мейс… как целта бе постигната, въпреки притеснението на доктор Мейс във връзка със съобщението за монтаина от Австралия и откровените му съмнения по отношение на препарата…

Ето това беше. Сега Силия знаеше всичко и както бе предсказал Лорд, съжаляваше, че го е научила. И все пак, трябваше да го знае, тъй като щеше да има значение за нейните бъдещи преценки и решения като президент на „Фелдинг-Рот“.

Много други неща също се изясниха. Отчаянието и вината на Сам, дълбоката и истинска причина за самоубийството му… Провалът на доктор Мейс на заседанието на сенатската подкомисия и нелепия му отговор на въпроса, защо е одобрил монтаина: „Просто не знам!“… Отношението на Мейс против „Фелдинг-Рот“ и против всички нейни начинания.

Силия мислеше — ако аз бях на мястото на Мейс, също щях да мразя „Фелдинг-Рот“.

И сега след като Силия вече знаеше печалната, угнетяваща истина, какво й предстоеше по-нататък? Съвестта й сочеше само един изход: да осведоми властите. Да го направи достояние на обществеността. Да каже истината. Нека всички засегнати да поемат риска — Винсънт Лорд, Гидиън Мейс, „Фелдинг-Рот“, тя самата.

А какво ще стане, ако тя се вслуша в съвестта си? Лорд и Мейс ще бъдат унищожени — мисъл, която не я вълнуваше. Но се вълнуваше от факта, че компанията ще се опозори и ще загине. Не само като една бездушна структура, а като общност на сътрудници — служители, ръководители, акционери, научни изследователи, които нямат нищо общо с Лорд. Вероятно само тя щеше да излезе добрата, но това бе най-маловажното в случая.

И в същата връзка възникваше въпросът:

Какво ще се постигне, ако тя разкриеше всичко пред общественото мнение? Отговор: След толкова време — нищо!

Затова тя се отказа да следва „гласа на съвестта“. Отказа се да занимава обществеността. Тя знаеше, без повече разсъждения, че също така ще замълчи, ще се присъедини към другите в корупцията. Друг избор нямаше.

Лорд също знаеше това. По тънките му устни пълзеше сянката на пестелива усмивка.

Тя го презираше. Мразеше го повече от всеки друг в живота си.

Той бе покварил себе си, Мейс и Сам. Сега бе покварил и нея.

Силия стана. Вбесена, неистово изкрещя:

— Махайте се от очите ми! Напуснете!

Той си отиде.

Андрю, който бе отишъл на посещение в една лондонска болница, се прибра един час след това.

Силия му каза:

— Случили са се неприятни неща. Трябва да се връщам веднага след приема за Мартин и Ивон. Това значи излитане вдругиден. Ако искаш да останеш още няколко дни…

— Ще се приберем заедно — отговори той и тихо добави: — Нека аз да се погрижа за пътуването. Виждам, че ти се е събрало много.

Андрю експедитивно уреди всичко. В четвъртък за полета с Конкорд нямаше места. Резервира две места в първа класа на Боинг 747 на „Бритиш Еъруейс“. Щяха да кацнат в Ню Йорк и да пристигнат в Мористаун в четвъртък следобед.

Ивон не вярваше на очите си. Наистина ли бе влязла в Бъкингамския дворец? Действително ли се намираше в Балната зала, седнала сред много други гости, чиито съпрузи или родители щяха да бъдат удостоени с почести? Вярно ли бе, че всички около нея очакваха с вълнение кралицата да влезе всеки миг? Или това бе сън?

Ако беше сън, той беше самата прелест! И то с музика, изпълнявана от гвардейския полкови оркестър на Колдстрийм Гардс, горе в галерията за музикантите. Звучеше радостната, трогателна мелодия „Рано една сутрин“.