Артър Хейли - Опасно лекарство

В заседателната зала на дирекционния съвет бяха наредени постаменти и табла, представящи осем проекта за името на препарата. Те се обсъждаха последователно и в няколко стилистични варианта.

— Между избраните от нас възможности фигурират имена, свързани с мозъка и с човешкото възприятие-обясни отговорен служител на агенцията.

Един след друг бяха обсъдени проектите за аперцеп, компре, персип и брейно. Посочено бе, че първите три са образувани на основата на думите „apperception“ 16 16 Възприятие (англ.). — Б.пр. , „comprehension“ 17 17 Разбиране (англ.). — Б.пр. и „percipience“ 18 18 Схващане (англ.). — Б.пр. .

Четвъртото предложение бе незабавно оттеглено, щом Бил Инграм намери сходство с името на домакинския препарат „Дрейно“.

— Много ми е неудобно — обади се Блейдън. — Не мога да си обясня как можахме да допуснем това. Няма да се оправдавам, моля за извинение.

Предложиха се имена, както каза специалистът от агенцията, „напомнящи нещо светло, блясъка на висока интелигентност“ — арджънт и нитид.

Други две предложения бяха джинъс и компен. Представителят на агенцията обясни, че второто подсказвало за препарат, който компенсира нещо липсващо.

Последва едночасова дискусия. Бил Инграм харесваше аперцеп, не приемаше нитид, а за останалите не можеше да каже нито „да“, нито „не“. Трима души от „Фелдинг-Рот“ подкрепиха предложението за арджънт. Блейдън изрази предпочитание към компен. Силия, облегната в креслото, като слушаше другите, ги остави да поспорят, даже по едно време й дойде наум, че това струва хиляди долари на компанията.

Най-накрая Блейдън реши да я запита:

— Какво е вашето мнение, госпожо Джордан? В миналото вие давахте блестящи идеи.

— Чудя се защо да не наречем новото лекарство пептид 7 — отговори тя.

Единствено Инграм, който добре познаваше Силия и бе на най-висок пост, си позволи да се засмее на глас.

Блейдън се поколеба, после на устните му бавно се изписа усмивка:

— Госпожо Джордан, мисля, че предложението ви не може да се нарече другояче освен великолепно!

Силия саркастично отвърна:

— Това, че го прави клиентът, не значи от само себе си, че е великолепно. Просто има смисъл.

След съвсем кратко обсъждане се прие търговското име да бъде пептид 7.

Изтече една година.

Клиничните изпитания на пептид 7, преминали много по-бързо, отколкото се очакваше, дадоха изключително добри резултати във Великобритания и Съединените щати. Лекарството имаше положително действие върху пациенти в напреднала възраст. Не се наблюдаваха странични явления. Всички данни в това отношение бяха изпратени до Комитета за безопасност на лекарствата в Лондон и до УХЛ във Вашингтон.

След внимателно обсъждане в Харлоу и в Бунтон, с участието на Мартин Пийт-Смит, Винсънт Лорд, Силия и други, се прие официално да не се посочва действието на пептид 7 за намаляване на теглото. Макар че щеше да се направи достояние на лекарите, то нямаше да бъде препоръчвано за такава цел.

Допускаха, че някои лекари ще го предписват и само за това, но вече на своя отговорност, без да ангажират името на „Фелдинг-Рот“.

Що се отнася до свойството на препарата като сексуален стимулант, многократни тестове върху животни потвърдиха, че такъв ефект е налице, но при изпитанията върху хора той не бе проследяван и затова в указанията за приложение на препарата бе споменат по съвсем незабележим начин.

Тези две допълнителни качества на пептид 7 не променяха разбирането, че той е ценен препарат, предназначен за забавяне на умственото стареене. Неговото „лекомислено“ използване би засенчило тази основна роля и би се отразило зле върху доброто му име.

Очакваше се, че официалното одобрение на пептид 7 няма да се забави, понеже резултатите от клиничните изследвания бяха безупречни и не се търсеха допълнителни ефекти.

Междувременно строителството на завода в Ирландия и преустройството на фабриката в Пуерто Рико вече завършваха.

В Харлоу Мартин бе оставил медицинския персонал да довърши клиничните изпитания, макар че лично се интересуваше от хода на работата. Той бе съсредоточил усилията си върху модификация на пептид 7 и изследваше възникналите нови възможности за получаване на други мозъчни пептиди.

Мартин и Ивон продължаваха да живеят заедно. През януари 1980 година тя взе всичките си изпити с отличен, за голяма радост и на Мартин. После издържа и приемния изпит за кеймбриджкия колеж „Луси Кавендиш“. Тя остана много доволна, като прочете в упътванията, че този колеж представлява „женска общност с подчертано внимание към онези, които са отложили или прекъсвали следването си“.