Артър Хейли - Опасно лекарство

След осведомителния бюлетин Мартин изключи радиото и се върна на непосредствените си проблеми.

— Безпокоя се по повод на нашия сутрешен разговор. Не искам да се вдига много шум по този въпрос. Да не кажеш на някого за чифтосването на плъховете. И не споделяй за новото изследване. Макар че идеята не ми се нрави, налага се да действаме по следния начин — ще пазиш резултатите под ключ, докато ми ги предадеш. И повече никакви приказки за Мики Йейтс и жена му.

— Ще го направя, но не ми е ясно защо се безпокоиш?

— Защото разработихме, надявам се, ценно лекарство, което ще бъде важно средство в борбата против тежки заболявания. Но ако се разчуе, че е нещо като афродизиак, и освен това помага за отслабване — което в края на краищата може да се окаже добро или не дотам добро, е възможно да се случи най-лошото — да се дискредитира всичко, което сме направили, да излезе, че сме преоткрили змийската мас.

— Струва ми се разбирам и след тези обяснения повече няма да си отворя устата. Но ще бъде трудно да спрем другите да говорят.

— Точно от това се боя — мрачно отговори Мартин.

Те пристигнаха в Кеймбридж към единайсет часа. Мартин спря колата пред пансиона за болни, където бе постъпила майка му. Тя лежеше — така прекарваше по-голямата част от времето, а когато се налагаше да стане, я вдигаха. Не си спомняше нищо, дори най-обикновени неща, и както от доста години вече, не проблесна дори светлинка в очите й, когато при нея отиде Мартин.

Изправен пред нея заедно с Ивон, той разбираше, че старицата явно вехне от ден на ден. Тялото й бе съвсем слабо, лицето — изпито, косата — оредяла. Даже в ранните години на нейния залез, когато Силия бе посетила старата им къща в Кайт, все още имаше следи от хубостта й на младини. Сега обаче те бяха изчезнали напълно.

Сякаш болестта на Алцхаймер, която бе съсипала нейния мозък, сломяваше постепенно и тялото й.

— Мечтата ми е да открия нещо, което да предпази хората изцяло или поне частично от този бич. Естествено, ще минат години, докато разберем дали сме успели с нашия проект. И понеже главната ни цел е намиране лекарство против стареенето, не искам нищо друго да обезценява нашето откритие.

— Разбирам те напълно. Особено сега — потвърди Ивон.

Преди, когато Мартин я водеше да види майка му, Ивон я улавяше за ръцете и сядаше край нея, без да продума. Макар да не можеше да каже със сигурност, на него му се струваше, че в такива моменти старата жена чувстваше някаква утеха. Сега Ивон направи същото, но сякаш тази нищожна тръпка на мимолетно общуване този път не се появи.

После отидоха да видят стария Пийт-Смит. Жилището му се намираше на северозапад от града, недалеч от Гъртън колидж. Завариха бащата на Мартин в малкото дворче зад къщата. Около него бяха пръснати сечива, а той се опитваше да дяла с длето и чук малко парче мрамор.

— Предполагам знаеш, че баща ми е каменоделец-каза Мартин на Ивон.

— Да, но не знаех, че още поддържате занаята си, господин Пийт-Смит.

— Ами, хич не го поддържам — възрази старецът. — Дяволските ми пръсти вече не слушат. А рекох все пак да направя надгробен камък на майка ти, сине. Май единственото нещо, което мога да сторя за нея — и поглеждайки Мартин, изпитателно добави: Нали няма значение, дето още не е умряла?

Мартин обгърна с ръка баща си през раменете:

— Няма, тате, няма. А ти имаш ли нужда от нещо?

— Ще ми трябва един по-голям къс мрамор. Макар да е скъпичко.

— Не се притеснявай. Поръчай, каквото искаш и им кажи да изпратят сметката на мен.

Когато Мартин се обърна към Ивон, по лицето й имаше сълзи.

— Напълно съм съгласна с теб за възбуждащия ефект — каза Силия на Мартин. — Ако на пептид 7 му излезе име на афродизиак, хората ще го вземат за несериозен препарат.

— Мисля, че ще успеем да запазим това между нас — увери я той.

— Не съм толкова сигурна, макар че ми се иска да излезеш прав.

На втория ден от нейното посещение в Харлоу двамата разговаряха в кабинета на Мартин. Преди това той официално й беше съобщил:

— Бих желал да докладвам, че разполагаме с препарат, който ще бъде ефективен при забавяне на умственото стареене и за подпомагане остротата на възприятията. Имаме достатъчно гаранции за успеха му.

Колко дълъг път е изминат, разсъждаваше Силия, от деня, в който, по указание на Сам, тя бе дошла тук, за да прецени дали да се закрие институтът. И още по-дълъг — от онази паметна първа среща в Кеймбридж между нея, Сам и Мартин.