Артър Хейли - Опасно лекарство

— Очевидно сте постигнали нещо изключително — отвърна Силия.

Отношенията им бяха хубави, улегнали. Интимният спомен за тяхната любовна нощ остана настрана от разговорите между двамата, дори понякога да се сещаха за него. Той остана в миналото като един хубав миг.

Докато Силия разговаряше с Мартин, придружаващите я петима отговорни служители от централата на „Фелдинг-Рот“ водеха отделни, специализирани дискусии за бъдещето на пептид 7. Обсъждаха се широк кръг проблеми — производството, качественият контрол, суровини и ресурси, разходи, опаковка, управленчески въпроси по реализиране на продукцията — изобщо всички страни на един генерален план за пускане на препарата в продажба и разпространението му из целия свят. Рао Састри, Найджъл Бентли и други специалисти в института отговаряха на въпросите на екипа от Ню Джързи.

Сега трябваше да се вземат много решения за бъдещето на пептид 7, въпреки че предстояха още дванайсет месеца клинични изпитания, а след това и разрешение от правителствените органи в съответната страна. Главната задача бе да се определи размерът на инвестициите за строителство на нов завод, което можеше да се окаже или скъпа, губеща авантюра, или разумно, обещаващо начинание.

Важно бе да се изясни и как ще се прилага препаратът.

— Проучихме този въпрос много внимателно и препоръчваме впръскване през носа — сподели Мартин. — Това е съвременен метод с бъдеще. Занапред все повече лекарства ще се приемат така.

— Да, знам. Същото нещо се говореше и за инсулина. Радвам се, че не сте решили да го произвеждате в ампули за инжекции.

И на двамата бе добре известно, че хората предпочитат хапчета или други форми на лекарственото средство, вместо инжекции, за да им е по-лесно сами да го приемат.

— Прилагането на пептид 7 през носа ще става чрез химически неутрален физиологичен разтвор, смесен с детергент, който осигурява пълноценно абсорбиране — обясни Мартин. — След изпробване на няколко детергента, най-добър, нетоксичен, и най-важното недразнещ лигавицата на носа, се оказа един нов продукт на „Фелдинг-Рот“, пуснат наскоро за продажба в Съединените щати.

Силия с голямо удоволствие запита:

— Искаш да кажеш, че производството на пептид 7 от начало до край ще си остане в наши ръце?

— Точно така — усмихна се Мартин. — Предполагах, че ще се зарадваш.

Нормалната доза, продължи обясненията си той, ще бъде два пъти дневно. Клиничните изпитания във Великобритания започват незабавно и ще се координират от двама новоназначени лекари в института.

— Ще се насочим към възрастова група между четиридесет и шейсет години, въпреки че при специални обстоятелства може и да излезем от тези рамки. Ще изпробваме лекарството и върху пациенти в начален стадий на болестта на Алцхаймер. То няма да ги излекува — не храним никакви илюзии — но може да забави процеса.

Силия на свой ред сподели плановете си за изпитания на пептид 7 в Северна Америка.

— Искаме да започнем колкото е възможно по-скоро. Предварителните формалности и необходимостта от разрешение на УХЛ налагат да се движим малко след вас. Но разликата няма да бъде голяма.

Те продължиха да обсъждат своите оптимистични, вдъхновени проекти.

От дискусиите в Харлоу се стигна до заключението, че най-добрата опаковка за пептид 7 ще бъде малко пластмасово флаконче с бутонче за изпомпване на препарата, а необходимата доза ще се впръсква след еднократно натискане.

Това създаваше възможност за оригинални и интересни решения.

Вероятно „Фелдинг-Рот“ щеше да възложи производството на флакончетата на друга фирма, но окончателното решение трябваше да се вземе в Ню Джързи.

По случай посещението на Силия в Харлоу Мартин я покани на вечеря, на която присъства и Ивон. От деликатност, предположи Силия, той ги заведе не в „Чърчгейт“, а в ресторанта на един нов хотел — „Саксън Ин“.

Отначало двете жени се изучаваха с любопитство, но скоро и независимо от разликата във възрастта — Силия бе на четиридесет и осем години, а Ивон — на двайсет и седем, между тях съвсем естествено се породи приятелство, вероятно защото и двете харесваха Мартин.

Силия приветства решението на Ивон да кандидатства във ветеринарния факултет. Когато младата лаборантка сподели, че ако я приемат, ще бъде най-старата студентка там, Силия я успокои:

— Точно затова ще ти бъде по-лесно — и се обърна към Мартин: — Във „Фелдинг-Рот“ имаме фонд за квалификация на служители. Мисля, че ще намерим начин да се отпусне нещо на Ивон.