Артър Хейли - Детективи

Куин поиска търсенето на отпечатъци в стая 805 да продължи на тъмно с помощта на флуоресцентен прах и лазерна светлина. Понякога така се откриваха отпечатъци, пропуснати при употребата на обикновен прах. Отново не намериха нищо.

От управителя на „Роял Колониъл“ получи списък на гостите по времето на убийството и втори списък на онези, които бяха отсядали в хотела предишния месец. Полицията щеше да се свърже с всеки от тях. Подозрителните щяха да бъдат проучени по-подробно.

Взеха показания под клетва от пазача Кобо. Куин настоятелно му задаваше въпроси, като се надяваше да раздвижи паметта му. Останалите от персонала, които познаваха семейство Фрост, също дадоха показания под клетва, но не се появи нищо ново.

Полицията провери телефонните разговори от стая 805 по време на престоя на жертвите. Хотелът имаше запис на изходните обаждания, а телефонната компания бе задължена да даде подробен списък на повикванията. Отново никакви следи.

Куин се свърза с неколцина информатори, като се надяваше да научи какво се приказва за убийството по улиците. Дори предложи да плати за информацията, но такава нямаше.

Той отлетя за Саут Бенд и провери в полицейското управление за някакви данни, свързани с жертвите — резултатът беше отрицателен. Детективът изказа съболезнованията си на членовете на семейството на убитите, след което ги разпита за миналото на Хоумър и Бланш Фрост. Интересуваше се дали има хора, които не са ги харесвали и може да са искали да им навредят. Всички отговори бяха „не“.

В Маями Куин и Ейнсли останаха изненадани от отсъствието на телефонни обаждания след подробните репортажи за убийството. Основните факти бяха разпространени чрез пресцентъра на полицията, макар че някои бяха запазени в тайна, нещо нормално в случаите на убийство, за да бъдат сигурни, че определени подробности ще останат известни само на детективите и на убиеца. Ако някой заподозрян споменеше за тези подробности, неволно или в рамките на самопризнание, това щеше да помогне на прокурора.

Сред неразкритата информация бяха мъртвите котки и запалените очи на Хоумър Фрост.

С напредването на времето — седмица, после втора, трета — разрешаването на случая изглеждаше все по-далечно. Най-важни си оставаха първите дванайсет часа от разследването на едно убийство. Ако дотогава не се появеше сериозна улика или заподозрян, вероятността за успех намаляваше с всеки изминал ден.

Трите най-важни неща в което и да е убийство са свидетелите, физическите улики и признанието. Без първото и второто, третото изглеждаше малко вероятно. Но в това разследване продължаваха да отсъстват и трите.

С появяването на други убийства случаят „Фрост“ неизбежно загуби приоритет.

Месеците течаха и престъпността във Флорида продължаваше да ескалира. Всички полицейски сили в щата, включително и отделите „Убийства“, бяха затрупани с работа, а мнозина от детективите — доведени до изтощение. Напрежението отчасти се дължеше на увеличаващия се порой от документи — външна поща, вътрешна поща, телетипи, факсове, доклади на местната полиция, протоколи, лабораторни анализи на кръв и наркотици, доклади и искания от други инстанции, съобщения за издирване… списъкът изглеждаше безкраен.

Налагаше се да движат нещата приоритетно. На първо място идваха спешните местни проблеми, а с останалата документация се предполагаше, че трябва да се справят по реда на значението й — понякога просто я забравяха. Някои доклади или искания бяха прехвърляни и оставяни настрани, за да се превърнат в растяща купчина за по-нататъшен прочит. Понякога редът на някой документ можеше да дойде след три, шест или дори девет месеца след получаването му.

Веднъж Бърнърд Куин нарече тези документи „купчината за утре“ и това име си остана. Обикновено детективът цитираше „Макбет“:

Именно заради всичко това един телетип от полицейското управление в Клиъруотър, Флорида, носещ дата 15 март и адресиран до всички полицейски управления в щата, получи само бегъл поглед в отдел „Убийства“ в Маями, а после остана в „купчината за утре“… докато не изтекоха пет месеца от получаването му.

Телетипът беше от детектив Нелсън Ейбро, който, смаян от бруталността на неотдавнашното двойно убийство в Клиъруотър, искаше информация за подобни убийства другаде. В съобщението се споменаваше за „необичайни предмети“, оставени на местопрестъплението. Предметите не бяха описани, защото клиъротърският отдел „Убийства“ ограничаваше информацията за тези улики поради същата причина, поради която колегите им в Маями запазваха в тайна някои подробности от случая „Фрост“.