Артър Хейли - Детективи

— Добро утро, Бърнърд — усмихната поздрави тя.

— Засега не е добро — мрачно отвърна той. — Може би ти си в състояние да го промениш.

— Недостиг на улики ли? — съчувствено попита Уолдън.

— По-скоро пълно отсъствие. Затова съм тук, за да те питам защо, по дяволите, докладът за отпечатъците се бави толкова.

— Три дни не е толкова дълъг срок — рязко отвърна тя. — Особено с количествата отпечатъци, които имам да проверявам и идентифицирам. Това би трябвало да ти е добре известно.

— Извинявай, Силвия — разкая се Куин. — Този гаден случай съвсем ме сговни. Забравил съм всичките си добри маниери.

— Не се притеснявай — рече тя. — Всички сме достатъчно уморени.

— Е, какви резултати получи?

— Някои отпечатъци пристигнаха от Ню Йорк тази сутрин. Принадлежат на човек, който отседнал в хотелската стая точно преди семейство Фрост.

— Имали ли са ги в архива?

— Не, не. Той се съгласил да даде отпечатъци в нюйоркското полицейско управление, за да ни помогне. Тъкмо ги сравнявам с онези, които открихме.

Компютърът пред Уолдън беше последен модел АСИОП — Автоматизирана система за идентифициране на отпечатъци от пръсти. След като се сканираха отпечатъците от местопрестъплението, за по-малко от два часа машината можеше да постигне онова, което щеше да отнеме сто и шейсет години работа — проверка на стотици хиляди архивни отпечатъци из цялата страна, откриване на идентични и определяне на самоличността. Отпечатъците се съхраняваха в системата и се извличаха с цифров код, който работеше със светлинна скорост. Често се случваше АСИОП мигновено да открие убиеца. Бяха възобновени много стари разследвания и след идентифицирането на отпечатъците на престъпниците се отправяха обвинения. Днес обаче задачата на Уолдън бе по-проста — да сравни получените по модема отпечатъци от Ню Йорк с неидентифицираните отпечатъци, които беше снела от стая 805 в „Роял Колониъл“.

На компютъра не му трябваше много време, за да даде отговор. Нюйоркските отпечатъци бяха същите като тези от стая 805.

Силвия Уолдън въздъхна.

— Страхувам се, че новините не са добри, Бърни. — Тя обясни, че намерените отпечатъци са от жертвите, от една камериерка и сега от предишния наемател на стаята. Но не и от престъпника.

Куин прокара пръсти през разрошената си коса и тъжно изпъшка. Имаше дни, през които му се искаше вече да е пенсиониран.

— Това не ме изненадва толкова — каза Уолдън. — Забелязах някои петна на местата, където би могло да има отпечатъци: петна, които оставят латексови ръкавици. Съвсем сигурна съм, че убиецът е бил с такива. Но все пак разполагам с нещо.

Куин рязко вдигна вежди.

— С какво?

— Неидентифициран отпечатък от длан. Частичен е, но не съответства на отпечатъците на хората, които вече идентифицирахме — специално поисках отпечатъци и от дланите им. Полицията има архив на отпечатъци от длани, но в него няма такъв. — Уолдън отиде до едно от бюрата, порови сред компютърните разпечатки и подаде на Куин лист хартия. Върху него имаше черно-бял частичен отпечатък от длан. — Ето го.

— Интересно. — Той обърна листа, разгледа го внимателни и го върна. — Не го познавам — лаконично каза детективът. — И какво можеш да направиш с това?

— Ето какво, Бърни: ако откриете заподозрян и вземете отпечатъци от дланите му, ще ти кажа, с почти абсолютна сигурност, дали е бил на местопрестъплението.

— Ако изобщо стигнем дотам — отвърна той, — ще долетя тук като ракета.

Докато се връщаше в отдел „Убийства“, Куин се почувства поободрен. Отпечатъкът от длан все пак беше нещо.

Още от самото начало в случая „Фрост“ имаше необичайно отсъствие на улики. В деня след откриването на труповете Куин се бе върнал в „Роял Колониъл“, въоръжен с дълъг списък от въпроси. Първо детективът повторно огледа местопрестъплението, после двамата с шефа на секцията по идентификация Хулио Верона обсъдиха всеки открит там предмет и оцениха стойността му. Един от тях беше скъсан плик от банка „Фърст Юниън“. По-късно през същия ден Куин обиколи клоновете на „Фърст Юниън“ в района и научи, че сутринта преди смъртта си семейство Фрост са осребрили пътнически чекове за осемстотин долара в намиращия се близо до хотела им клон на югозападна Двайсет и седма улица. Касиерът, който ги бе обслужил, добре помнеше двамата възрастни и беше сигурен, че с тях не е имало никой друг. Освен това нито той, нито другите касиери бяха забелязали някой да тръгва след двойката.