Артър Хейли - Детективи

— Няма да има. Гарантирам.

Два дни по-късно, сряда, в 09:00 часа. Верона се върна в същата малка стаичка заедно с кашона и с доклада си. Там го чакаха Ейнсли и Нюболд, както и Боуи и заместник-щатският прокурор Кързън Ноулс, шеф на служба „Убийства“ в щатската прокуратура.

Нюболд бе предложил да проведат съвещанието в кабинета на Ноулс, в друга сграда на няколко километра от управлението. Щатските прокурори бяха известни е това, че настояваха полицията да отива при тях — а не обратното, — но Ноулс обичаше да идва, както той се изразяваше, „на горещо“. И така, петимата стояха в малката, претъпкана стая.

— Първо ще докладвам за найлоновите пликове каза Верона. — По четири от тях има отпечатъци от пръстите на Синтия Ърнст. — Както бе добре известно, на полицаите задължително се вземаха отпечатъци и не се унищожаваха, когато някой напуснеше управлението.

— Сега за надписите на етикетите — продължи шефът на екипа за идентификация. — В архива разполагаме с два ръкописни документа от времето, когато съветник Ърнст беше майор, и според нашия графолог почеркът е напълно идентичен. — Той поклати глава. — Да прояви такава непредпазливост… истинска лудост.

— Изобщо не е и предполагала, че нещо ще бъде открито — отвърна Ноулс.

— Продължавай — каза Нюболд. — Там имаше и пистолет.

— Да, 38-мм „Смит & Уесън“.

Шефът на екипа за идентификация изреди един по един предметите от списъка и резултатите от анализа им.

— По револвера имаше отпечатъци от Патрик Дженсън. Преди няколко години ограбиха къщата му и той доброволно даде отпечатъци, за да ги сравним с тези на крадеца. Според правилата Дженсън получи картона с отпечатъците си, но и ние си запазихме копие за архива, нещо, което не казваме на такива като него.

В лабораторията по огнестрелно оръжие заредиха пистолета и го простреляха във воден резервоар. Веднага след това куршумът беше поставен под двоен микроскопски анализ заедно с един от двата оригинални куршума, извадени от труповете на жертвите. Следите от нарезите на цевта и по двата куршума бяха идентични. Същото се отнася и за втория куршум. Няма никакво съмнение, че това е пистолетът, с който са убити онези двама души. Кървавите петна по тениската и маратонките, които намерихме в кашона, показват наличие на ДНК на Наоми Дженсън и Килбърн Холмз. Освен това има и окончателно доказателство — заяви Верона и извади аудиокасета. — Това е копие, оригинала отново запечатахме в кашона. Очевидно е признание на Дженсън, че е извършил убийството. Но има големи празноти. Като че ли отначало върху лентата е имало и някакъв друг глас, но после е бил изтрит.

Той извади малък касетофон, постави касетата и натисна бутона. Записът започваше с няколко секунди тишина, после се разнесе шум от местене на предмети, последван от пресеклив мъжки глас, на моменти задавен от вълнение, макар че думите ясно се чуваха:

„Не съм го замислял предварително, нямах намерение… но никога не съм понасял мисълта, че Наоми е с някой друг… Когато ги видях двамата заедно, нея и онзи гадняр, бях заслепен, разярен… Бях взел пистолет. Извадих го и без да се замислям, стрелях… Внезапно всичко беше свършило… Тогава разбрах какво съм направил. О, Господи, бях убил и двамата!“ Следваше мълчание.

— Ето тук някой е изтрил част от записа — каза Верона. После от касетофона отново се разнесе същият глас:

„… Килбърн Холмз… Ходеше с Наоми през цялото време… Хората ми казваха…“

Верона спря записа.

— Ще ви оставя да го чуете до края. Съвсем е накъсан, очевидно това са отговори на въпроси, които някой е изтрил, и гласът принадлежи на един и същи човек. Разбира се, не мога със сигурност да кажа, че говори Дженсън — аз изобщо не го познавам. Но сме в състояние по-късно да направи гласов анализ.

— Направи го — отвърна Ейнсли. — Но още сега мога да те уверя, че е Дженсън. — Той си спомняше кратката им среща след екзекуцията на Елрой Дойл.

Когато Хулио Верона излезе, последва мълчание, нарушено от Лио Нюболд.

— И така, някой да има съмнения?

Другите един по един поклатиха глава с мрачно изражение.

— Защо? — ужасено попита лейтенантът. — За Бога, защо го е направила Синтия?

Малкълм тъжно разпери ръце.

— Имам известни предположения — отвърна Кързън Ноулс. — Но ще разберем всичко, когато разговаряме с Дженсън. Най-добре да го доведете тук.

— Как искате да го направим, господин прокурор? — попита Ейнсли.

Ноулс се замисли, после отговори: