Артър Хейли - Детективи

Флорида, замисли се Ейнсли, се бе превърнала в едно от желаните кътчета на света. Тук сякаш можеше да се открие всичко новаторско, изящно, артистично и вълнуващо, особено в Маями: разрастващ се, кипящ, разнороден котел, съдържащ много от най-доброто в съвременния живот. Но в същото време, мрачно си напомни той, бе и смесица от най-лошото.

Някога беше чел как през 1513 г. изследователят Понс де Леон измислил името на Флорида на основата на испанския израз „pascua florida“ — „сезон на цветята“. Днес името на слънчевия щат все още бе толкова вярно, колкото и тогава.

— Уморен ли си? — попита Ейнсли. — Искаш ли аз да карам?

— Не, добре съм.

Пътуваха вече малко повече от три часа, пресметна Ейнсли, и бяха изминали повече от половината разстояние. Като се имаха предвид второкласните пътища след междущатско шосе №75, на което скоро щяха да излязат, можеха да стигнат в Рейфорд към 05:30 часа.

Екзекуцията беше определена за 07:00 ч. и нямаше да имат почти никакво време. Освен ако не се отменеше в последната минута — малко вероятно в случая на Дойл.

Ейнсли се отпусна назад и положи усилия да подреди мислите си. Спомените му за Елрой Дойл и всичко, което се бе случило, приличаха на архивна папка, съдържаща хаос от бележки и страници.

Спомняше си, че за първи път видя името на Дойл преди година и половина, когато се появи в съставения от компютър списък на потенциалните заподозрени. По-късно, когато Дойл стана основният заподозрян, отделът извърши широко разследване, което стигаше чак до ранното детство на престъпника.

Когато започнаха убийствата, Елрой Дойл беше на трийсет и две. Бе роден и израснал в квартала на „бедните бели“ в Маями, известен като Уинууд. Макар името му да не се изписва на официалните карти, Уинууд обхваща район от шейсет улици в центъра на Маями, предимно с бедно бяло население, плюс мрачната статистика на голяма престъпност, безредици, грабежи и полицейска бруталност.

Точно на югозапад от Уинууд се намира Оувъртаун, също необозначен на картите, предимно с бедно чернокожо население, плюс тъжната статистика на престъпността.

Бюла, майката на Елрой Дойл, беше проститутка, наркоманка и алкохоличка. Тя казваше на приятелите си, че бащата на сина й „мо’е да е ’секи от стотиците тъпкачи“, макар по-късно да твърдеше пред Елрой, че най-вероятният му баща изтърпява доживотна присъда в затвора „Бел Глейд“ във Флорида. Въпреки това Елрой се запозна с дълъг списък от други мъже, които живееха с майка му за различни периоди от време и помнеше мнозина от тях с пиянските побоища и сексуалните извращения спрямо него.

Въпросът защо Бюла Дойл изобщо имаше дете след няколкото си предишни аборта получаваше простото обяснение: „просто не й останало време да се избави от хлапето“.

Накрая Бюла, изключително практична жена, обучи сина си на дребни престъпления и как да избягва „да му сцепят гъза“. Елрой усвояваше бързо. На десетгодишна възраст крадеше храна за себе си и за Бюла и отмъкваше всичко, което се изпречеше пред очите му. Обираше другите момчета в училище. Помагаше му това, че беше едър за възрастта си и свиреп побойник.

Под наставничеството на Бюла, Елрой се научи да се възползва от снизходителните по отношение на малолетната престъпност закони. Въпреки че на няколко пъти го бяха арестували за нападения, кражби и дребни обири, винаги го освобождаваха под опеката на майка му само с шляпване по ръката.

Както много по-късно научи Малкълм Ейнсли, на седемнайсетгодишна възраст за първи път заподозряха Елрой Дойл в убийство. Заловиха го да бяга от района, в който беше извършено престъплението и го задържаха за разпит. Тъй като бе малолетен, доведоха майка му в полицейския участък и в нейно присъствие детективите подложиха Дойл на разпит.

Ако бяха открили сигурни доказателства срещу него, Елрой щеше да бъде обвинен в убийство като възрастен. Бюла обаче разбираше достатъчно, че да откаже да сътрудничи и не позволи синът й доброволно да даде отпечатъци, които можеха да го свържат с намерения близо до местопрестъплението нож. Накрая полицията освободи Дойл поради липса на достатъчни улики и убийството остана неразкрито.

Години по-късно, когато го заподозряха в серийните убийства, детското му досие остана затворено и не можаха да открият отпечатъците му в архива.

След като на осемнайсетгодишна възраст Дойл официално стана възрастен, той продължи да използва придобитите си като дете улични умения. Никога не го хванаха и затова нямаше криминално досие като възрастен. Едва много по-късно, когато полицейското управление се разрови в миналото му, извадиха на бял свят важна информация, останала забравена или скрита.