Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Да говориш с губернатора на щата — заяви Ерик Хъмфри със стегнатия си бостънски акцент, — е все едно да потопиш ръката си в съд с вода. Просто веднага, щом като я извадиш, водата автоматично се връща в предишното си състояние и все едно, че нищо не е имало.

— Освен че ръката ти ще бъде мокра — обади се Рей Паулсен.

— По-скоро влажна — поправи го председателят на управителния съвет.

— Аз ви предупредих — каза Тереза Ван Бърен. — Предупредих ви веднага след случая с прекъсването на електроенергията преди два месеца, че обществото не помни дълго време и че хората, в това число и политиците, ще забравят бързо този случай и причините за него.

— Не паметта е проблемът на нашия губернатор — намеси се Оскар О’Браян. — Просто толкова много му се иска да стане президент на Съединените щати, че почти усеща вкуса на това преживяване.

Ним Голдман каза:

— Кой знае, може и да не е лош като президент.

— Възможно е наистина — съгласи се Оскар О’Браян. — Но в същото това време Калифорния може да се смята, че е без ръководство. И губернаторът със сигурност няма да си позволи да вземе решение, с което да не е съгласен дори един-единствен гласоподавател.

— Не мислите ли, че малко преувеличаваме проблема? — каза Ерик Хъмфри.

— Още повече — продължи Оскар О’Браян, — че същото важи за която и да било политическа фигура в Сакраменто.

В момента разговорът се провеждаше в кабинета на председателя на управителния съвет в централната сграда на GSP & L.

Публичното обсъждане на проекта за електроцентрала с каменни въглища в Турнипа щеше да започне след по-малко от седмица и въпреки че самият губернатор се съгласи в конфиденциален разговор, че проектът е от жизнено важно значение за Калифорния, той и целият му екип заявиха, че по политически причини не биха могли да подкрепят проекта публично. Компанията, независимо от многобройните си противници, трябваше да се справи сама.

Другата молба на GSP & L, която губернаторът отхвърли, беше предложението обсъждането да се провежда паралелно в няколко от комисиите, тъй като беше наложително решението да се вземе спешно. Нещата щяха да си тръгнат по каналния ред, което означаваше продължителни обсъждания и изтъквано на съответните аргументи пред всяка от четирите комисии. Тези четири комисии се занимаваха с различните насоки в отделните проекти, но в повечето случаи разделението беше само формално.

Тереза Ван Бърен попита:

— Възможно ли е губернаторът да си промени становището?

— Единствено ако онези продажници не видят в това някаква полза за самите себе си — измърмори Рей Паулсен. — А не вярвам това да стане.

Рей Паулсен беше вече изпаднал в състояние на пълна безнадеждност по повод на забавянето на одобрението за проектите на компанията. Именно той, като отговорен за снабдяването с електроенергия, щеше да даде заповед, ако се наложеше, да се започне поетапното спиране на тока.

— Рей е напълно прав — намеси се О’Браян. — Не си ли спомняте как ни прекараха с атомните електроцентрали. Случаят беше същият: съгласиха се, че подобни централи са необходими, но не им стискаше да направят публично изявление по този повод. И ние пак сами обрахме пешкира.

— Както и да е — каза рязко Ерик Хъмфри, — независимо дали ни харесва или не, положението е такова. Що се отнася до обсъждането на проекта Турнипа, бих искал да споделя с вас някои мои мисли. Нашето участие на тези обсъждания трябва да бъде на възможно най-високо ниво. Представянето на нашия проект трябва да бъде прецизно, обосновано и направено с необходимото достойнство. При задаване на въпроси от страна на комисията отговорите на нашите представители трябва да бъдат едни и същи, като всичко това се извършва с необходимата доза търпение и добър тон. Част от тактиката на противниците ни е да провокират представителите на компанията по някакъв начин. Ние трябва да се въздържаме от необмислени коментари и моля ви да уведомите всичките ни служители за това решение.

— Ще го направим — каза О’Браян.

Рей Паулсен изгледа мрачно Ним и му каза:

— Това най-вече се отнася за тебе.

Ним само се намръщи и му отговори:

— Точно в този момент вече тренирам да се въздържам от коментари, Рей.

Нито един от двамата не беше забравил техния сблъсък на събранието, където Ним и Тереза Ван Бърен се опитваха да прокарат тезата за по-пълна информираност на обществеността за енергийните проблеми, а Рей Паулсен и останалите застъпваха традиционното примиренческо отношение. Съдейки по инструкциите на председателя на управителния съвет, явно „умерената линия“ още беше в сила.