Артър Хейли - Свръхнатоварване

Последните му думи се изгубиха сред нови викове.

— По дяволите отчета!

— Давай въпросите!

— Стига с тия ала-бала…

— Кажете за дивидентите!

Ерик Хъмфри отново се опита да вземе думата:

— Разбира се, че ще говоря за дивидентите, но преди това бих искал да обърна вашето внимание върху…

— Господин председател, господин председател, имам процедурна забележка!

Някакъв нов глас се намеси и лампичката на таблото до Ерик Хъмфри сочеше, че гласът идва от допълнителното помещение.

— Каква е процедурната ви забележка? — попита Ерик Хъмфри.

— Протестирам, господин председател срещу начина по…

Хъмфри го прекъсна:

— Представете се, моля ви!

— Името ми е Хоумър Ингерсол. Аз съм адвокат и притежавам триста ваши акции и представлявам собственика на още двеста.

— Каква е вашата забележка, мистър Ингерсол?

— Възразявам срещу лошата и некомпетентна организация на това събрание. Мнозина от нас бяха третирани като втора категория и бяха набутани в страничната зала, без да имат възможност да вземат реално участие…

— Но вие вземате участие, мистър Ингерсол. Съжалявам, ако поради повишения интерес…

— Аз повдигам процедурен въпрос, господин председател, и още не съм свършил.

Ерик Хъмфри се отказа да се съпротивлява.

— Добре, довършете забележките си, но, ако обичате, по-накратко.

— Може би не знаете, но и допълнителната зала е претъпкана. Мнозина от акционерите стоят отвън и не могат да влязат. Аз говоря от тяхно име, тъй като те са лишени от своите основни права.

— Действително не съм знаел — каза Ерик Хъмфри. — И признавам, че подготовката ни явно не е била на нужното ниво.

Една жена се изправи и извика:

— Всички вие трябва да си подадете оставките! Едно събрание не можете да организирате!

Други гласове повториха думите й:

— Да, оставка! Оставка!

Ерик Хъмфри стисна устни За момент изглеждаше дори, че нервничи, което рядко му се случваше. Той събра силите си и продължи:

— Броят на участниците в събранието е безпрецедентен…

Думите му прекъсна глас от залата:

— Безпрецедентно беше и спирането на дивидентите ни!

— Това, което мога да ви кажа, е, че ние предприехме тази крачка като крайна мярка, и то с голяма неохота…

Гласът отново се намеси.

— Обаче не си съкратихте тлъстите заплати, нали?

— Вижте — продължи Хъмфри, — ние съзнаваме всичките затруднения и неудобства…

В следващия миг едновременно станаха няколко неща.

Един домат, хвърлен от някоя точна ръка, улучи председателя на управителния съвет по лицето. Доматът се разтече, като оставяше червени петна по ризата и сакото му.

След това, като по сигнал, към подиума полетяха домати и яйца Повечето от публиката станаха на крака; някои от тях се усмихваха, но други се озъртаха неодобрително в същия миг се чу нарастващ шум отвън.

Ним стоеше в центъра на залата, където беше останал още когато колегите му се бяха качили на подиума Той се опитваше да намери източника на хвърчащите предмети и да се опита да се намеси. В същия миг той видя Дейвид Бърдсонг. Както и преди половин час, той говореше по портативната си радиостанция. Ним предположи, че дава указания. Той се опита да си пробие път натам, но се оказа невъзможно. В цялата зала вече цареше пълен хаос.

В един момент Ним се сблъска с Нанси Молино. Лицето й изразяваше неувереност.

Ним не успя да се сдържи:

— Предполагам, че умирате от удоволствие и събирате материал, за да можете да продължавате да пишете вашите долни статийки!

— Аз само отразявам фактите, Голдман.

— Отразявате фактите… Сигурно е така, но го правите едностранно и пристрастно. Под влияние на импулс Ним посочи фигурата на Дейвид Бърдсонг, който в момента говореше по радиостанцията си. — Защо не отразите това?

Изтъкнете ми поне една причина, поради която да трябва да го направя.

— Убеден съм, че именно той дирижира този безпорядък днес тук.

— Имате ли някакви доказателства?

— Не — неохотно призна той.

— В такъв случай позволете ми да ви кажа нещо. Независимо дали той е допринесъл за безпорядъка или не, всичко това се случи днес, защото мнозина считат, че GSP & L не се управлява, както трябва Не можете ли да погледнете истината в очите?

И като му хвърли поглед, изпълнен с презрение, Нанси Молино си тръгна.

Шумът, който се чуваше отвън, се усили и не след дълго нова вълна от хора се присъедини към бъркотията вътре в залата. От улицата напираха и други желаещи, понесли лозунги и плакати против GSP & L.