Артър Хейли - Свръхнатоварване

И за двамата смъртта настъпи мигновено. Те бяха буквално сварени като зеленчуци във вряща тенджера. Двама от работниците, които боядисваха нещо над турбинната зала, направиха опит да се придвижат до най-близкия пасаж и да се спасят, но и те бяха застигнати от всепомитащата парна вълна. Няколко секунди след взрива гъсти облаци дим започнаха да се стелят над останалото от турбинната зала, тъй като някаква искра бе запалила разкъсаните маслени тръби.

Единствено с помощта на вещата намеса на служителите от центъра за управление и контрол, който се намираше на стотина метра от залата, бяха предотвратени повредите в най-важните компоненти на турбината.

Щяха да са необходими няколко дни за изясняване на случая, като се започне от изследването на отломките от експерти, разпити от полицията и ФБР, докато най-накрая се установи причината за експлозията и съпровождащите я обстоятелства. Но подозрението за саботаж възникна веднага и по-късно се потвърди.

В крайна сметка внимателно събраните и анализирани данни позволиха да се направи една достоверна картина на експлозията и на предшестващите я събития.

В 11,40 сутринта неизвестен мъж, гладко избръснат и без особени белези, облечен в униформата на офицер от Армията на спасението, се приближил до централния вход на Голямата Лил. В ръката си мъжът носел дипломатическо куфарче.

На запитването на пазача той обяснил, че посещава всички електроцентрали на GSP & L с цел пропагандиране идеите на неговата организация и за набиране на средства за нуждаещи се деца. Думите си той потвърдил със съответния документ. Пазачът упътил непознатия към кабинета на директора на централата, който се намирал на втория етаж на основната сграда. Представителят на Армията на спасението се насочил в съответната посока и след двадесет минути се върнал обратно, носейки същото куфарче.

Експлозията беше избухнала след един час.

Ако охраната на станцията беше по-прецизна, нито един посетител не би могъл да се разхожда на територията й без придружител. Но както и другите енергийни компании, и GSP & L имаше сериозни проблеми с охраната — при 94 електроцентрали, многобройни сервизи за поддръжка, складове и офиси беше практически невъзможно да се осигури достатъчно надеждна охрана. Такава охрана би изисквала прекалено големи разходи, които компанията не можеше да си позволи. И без това потребителите се оплакваха от прекалено високите цени на електроенергията, тъй че за допълнителни средства за охрана и дума не можеше да става.

В централата Ла Миссион икономията се бе оказала твърде скъпа — тя струваше цели четири човешки живота.

Полицейското разследване установи следното:

Човекът, който се бе представил от Армията на спасението, явно е бил с открадната униформа. Писмото, което е носил, макар и на бланка на GSP & L, е било фалшиво — немислимо би било да се предположи, че служител на компанията ще даде разрешение да се откъсват хората от работния процес по подобен повод. Пазачът на централата не си спомняше името на подписалия писмото, но спомена, че подписът бил „някаква заврънкулка“.

Вторият съществен факт, установен от разследването, бе, че непознатият изобщо не бе стигнал до директорския кабинет. Следваха вече само предположения. Вероятно е саботьорът да е имал предварително план на централата, макар този факт да не бе от съществено значение. Схемата на централата беше много елементарна — тя приличаше на една гигантска кутия. Също така неизвестният със сигурност е знаел, че както във всички модерни предприятия, и в Ла Миссион всичко бе пределно автоматизирано и незначителен брой операции се изпълняваха от работници, тъй че вероятността някой да го види е била нищожна.

Следващите му стъпки почти със сигурност са били следните: слязъл е директно в помещението, където се е намирал генераторът, извадил е от куфарчето си динамитна бомба с часовников механизъм, намерил е подходяща ниша при свръзката на тръбите, по които минава парата, поставил е бомбата и е включил механизма. Именно изборът на това място издаваше липсата на технически познания. Ако беше разположил бомбата по-близо до оста на главния генератор, повредите можеха да бъдат непоправими.

След извършване на гореописаната операция неизвестният излязъл от централната сграда и преминал през портала, без никой да му обърне внимание. От този момент нататък за неговите действия нищо не се знаеше, нито полицията можа да разкрие личността на престъпника. Действително в местната радиостанция позвъниха. Представиха се като „Приятели на свободата“ и поеха отговорността за експлозията в Ла Миссион. За съжаление полицията нямаше никаква информация за тази група. Разбира се, всичките тези факти станаха известни по-късно. Час и половина след експлозията в Голямата Лил цареше хаос: