Артър Хейли: Свръхнатоварване

— Сутринта оттам съобщиха за някакви вибрации в турбината — каза Рей Паулсен на председателя на управителния съвет. — Обсъдих въпроса с Главния, но дори и да не е нищо сериозно, решихме все пак да й хвърли едно око.

Ерик Хъмфри закима одобрително. Така или иначе главният инженер нямаше какво да помогне тук, просто самото му присъствие обикновено действаше успокоително.

— Господин губернаторът, сър — каза телефонистът на мистър Хъмфри.

След миг само познат глас каза:

— Добър ден, Ерик!

— Добър ден, сър. Опасявам се, че имам неприятни…

В същия миг ТО се случи. Внезапно сигналната инсталация, свързана с датчика на Ла Миссион, се включи и засвири пронизително на кратки интервали. Едновременно с това предупредителните жълти и червени лампички започнаха да мигат, датчиците на електронното табло се поколебаха за миг и после стремително започнаха да намаляват показателите.

— Боже мой! — извика някой ужасено. — Голямата Лил излезе от строя.

В това вече нямаше никакво съмнение, тъй като стрелките на всички датчици се бяха закотвили на нулата.

Реакцията беше мигновена. Веднага се задейства системата за работа в извънредни положения: компютърният терминал подаваше команди, отделни прекъсвачи се включваха и изключваха, само и само да запазят другите генератори от непоправимите последствия. В този момент вече цели райони на щата бяха потънали в непрогледен мрак. За две-три секунди само милиони хора: работници, фермери, продавачи, техници, шофьори, пощаджии, лекари и зъболекари, бяха лишени от тъй необходимата им електроенергия и не можеха да продължат да работят нормално.

Асансьорите бяха заседнали между етажите. Аерогарите, в които допреди миг кипеше оживление, спряха да функционират. Осветлението изгасна по улиците и магистралите, настанаха страхотни задръствания.

Една осма част от Калифорния, площ, по-голяма от Швейцария, с население повече от три милиона, беше останала без електроенергия. Това, от което допреди малко само се опасяваха, вече се бе превърнало в реалност. И тази реалност беше много по-лоша от предвижданията.

На контролния пулт, защитен от всякакви прекъсвания на енергията, трескаво работеха трима диспечери. Те предаваха по телефона инструкции на отделните електроцентрали, проверяваха прецизно постъпващата информация, разделяха картата на щата на сфери на действие.

— Ей! Тук току-що угасна токът! — каза губернаторът на Ерик Хъмфри.

— Зная — каза председателят на управителния съвет. — Нали именно затова ви се обаждам.

По другия телефон, който свързваше директно контролния център с Ла Миссион, Рей Паулсен се провикна:

— Какво, по дяволите, става с Голямата Лил?

Експлозията в електроцентралата Ла Миссион на енергийната компания Голдън Стейт избухна без предупреждение.

Само преди половин час главният инженер Уолтър Талбот беше пристигнал да провери доклада за слабите турбинни вибрации в електроцентралата Ла Миссион. Главният инженер беше висок, слаб мъж, с голям инат, но надарен с изключително непосредствен хумор, присъщ предимно на малките деца. Той все още продължаваше да разтяга думите, както говорят в Глазгоу, въпреки че за последните четиридесет години не беше и припарвал близо до Шотландия. Уолтър Талбот обичаше да бъде прецизен във всяка работа, с която се захващаше, и именно затова в момента оглеждаше бавно и внимателно състоянието на Голямата Лил, съпровождан от директора на централата инженер Даниели. През цялото това време гигантският генератор продължаваше усърдно да произвежда електроенергия, достатъчна, за да захрани двадесет милиона електрически крушки.

Опитното ухо на главния инженер веднага усети вибрациите и необикновения шум, издаван от турбината при въртене, но след като направи необходимите проби, Талбот заяви.

— Няма причини за безпокойство Надали нашата дебелана ще ни създава проблеми. Но за всеки случай ще й хвърлим едно око, след като попремине паниката.

Докато говореха, главният инженер и директорът на централата стояха върху решетките, които образуваха пода на залата, в която се намираше турбината. Огромният генератор, който на дължина беше колкото цял квартал, беше кацнал върху бетонния си постамент като голям бял кит, захвърлен на брега. Под краката им се намираше една безкрайна плетеница от тръби, които пренасяха парата от котелното към турбината. И двамата мъже носеха предпазни каски и наушници, но нищо не можа да им помогне в мига, в който избухна взривът. Главният инженер и Даниели бяха пометени от вълната, надигнала се някъде откъм недрата на централата: подът се разцепи под напора на стълб гореща пара с диаметър един метър. Експлозията бе съпроводена с потресаващ грохот. В същия момент вълна пара с изключително висока температура се освободи от оковите си и със страхотна сила връхлетя върху двамата мъже, стоящи на решетъчния под.