Артър Хейли - Свръхнатоварване

Тереза Ван Бърен размаха ръце и извика, за да накара групата да се прибере в автобуса, с който бяха пристигнали. Никой не можа да различи думите, но смисълът им беше ясен и двадесетте мъже и жени бързо се отправиха към автобуса, спрял наблизо.

Външният шум бе много по-малко различим в автобуса при затворени врати и включена климатична инсталация.

— Боже мили! — каза един от мъжете ядосано. — Какъв беше тоя номер! Ако си изгубя слуха, ще съдя проклетата компания!

Тереза Ван Бърен го попита:

— Какво казахте?

— Казах, че за малко да оглушея…

— Знам — прекъсна го тя. — Чух ви и първия път. Просто исках да се убедя, че не сте оглушали.

Някои се засмяха.

— Заклевам се, че нямах никакво понятие какво може да се случи каза директорът на GSP & L по връзките с обществеността. — Но както се обърнаха нещата, сме имали късмет Защото току-що видяхте как бликна един нов геотермален извор.

Тя го изрече с ентусиазъм, подобен на този на нефтотърсач, открил нефтен кладенец.

Всички обърнаха глави и погледнаха през прозорците сондата, която бе привлякла вниманието им точно преди да изригне изворът. На външен вид сондата наподобяваше тези, използвани при търсенето на нефтени находища. Всъщност настоящата сонда можеше да се превърне в нефтена сонда със съвсем незначителни операции. Работниците, събрани около извора, ликуваха подобно на Тереза Ван Бърен.

В непосредствена близост се намираха други геотермални извори. Парата под налягане, която те естествено произвеждаха, се събираше в огромни изолирани тръби, които покриваха няколко квадратни километра площ, събираха парата в няколко турбинни генератора, чиято обща мощност беше седемстотин хиляди киловата — електроенергия, достатъчна да задоволи нуждите на един голям град. Новооткритият извор щеше да допълни тази мощност.

Вътре в автобуса Тереза Ван Бърен наблюдаваше човека от екипа на телевизията, който зареждаше нова касета.

— Успяхте ли да снимате в момента, когато това се случи?

— Точно така! — за разлика от репортера, който се оплака, операторът от телевизията изглеждаше доволен.

— Тес, кажи на шофьора да отвори вратата. Искам да снимам и от друг ъгъл — каза той.

Докато той излизаше, в автобуса връхлетя миризмата на сяра, подобна на тази на развалените яйца.

— Как вони само! — Нанси Молино от „Калифорния Икзаминър“ сбърчи деликатния си нос.

— В европейските курорти ще трябва добре да си платите, за да вдишвате това — намеси се репортерът на „Лос Анджелис Таймс“.

— Ако решите да го публикувате — каза Тереза Ван Бърен на репортера на „Лос Анджелис Таймс“, — ще го изпишем на каменна плоча и ще му отдаваме чест два пъти на ден.

Групата журналисти беше тръгнала от града рано сутринта и сега се намираше в суровата планинска местност Севила, където компанията Голдън Стейт вече имаше изградени централи, използващи геотермалните извори. След това групата щеше да се насочи към долината Финкасъл, където компанията се надяваше да изгради подобен геотермален комплекс. На следващия ден групата щеше да посети една водноелектрическа централа и мястото, предвидено за построяването на нова.

И двата бъдещи проекта щяха да бъдат предмет на публична дискусия и тази двудневна екскурзия на журналистите трябваше да им даде предварителна информация.

— Ще ви кажа нещо за тази миризма — продължи Тереза Ван Бърен. — Съдържанието на сяра в парата е незначително и не е опасно. Но получаваме оплаквания от компании, занимаващи се с недвижими имоти, които продават земи в този район за курортни селища. Тази миризма обаче е прониквала в атмосферата и преди нашата компания да започне да използва геотермалните извори за добиване на електроенергия. Местните жители твърдят, че положението и преди, и сега е едно и също.

— Можете ли да го докажете? — попита репортер от „Сан Хосе Меркюри“.

Ван Бърен поклати глава.

— За съжаление никой не бе предвидил да вземе проби, преди да започнат сондажите. Тъй че никога няма да можем да сравним какво е било „преди“ и какво е „сега“.

— Явно тези, които ви критикуват, са прави в случая. Всички знаят, че такива големи компании като Голдън Стейт изкривяват истината от време на време.

— Мога да приема това само като шега — каза Тереза Ван Бърен. — Но мога да ви уверя, че винаги се вслушваме в критиката.

Обади се един нов скептичен глас.

— Можете ли да ни дадете пример?

— Ще ви посоча същия този пример. Именно заради оплакванията разположихме централите по хребетите на планините, където въздушните течения са по-силни и могат да разнесат бързо миризмата.