Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Уолтър свързваше ли по някакъв начин баланса в природата с Бога?

— Не, той беше на мнение, че подобно обяснение би било много лесно и примитивно. Той казваше, че Бог е създаден от човека, че той е само „една сламка, за която се хващат посредствените умове, страхуващи се от тъмнината…“

Гласът на Ардит заглъхна, а по страните й се спускаха сълзи. Тя ги избърса и каза:

— По това време на деня изпитвам липсата на Уолтър най-остро. В този час винаги си говорехме.

За момент и двамата се почувстваха неловко и после Ардит каза твърдо:

— Не, няма да си позволя да се поддавам на тези настроения.

Тя беше седнала до Ним, а сега се доближи още повече. Той долови уханието на същия този парфюм, който така му бе въздействал предишния път. Ардит каза с усмивка:

— Нещо ми стана от тези беседи за природата.

Те протегнаха ръце един към друг.

— Люби ме, Ним! Сега имам нужда от тебе повече от всеки друг път!

Ръцете му я обгърнаха още по-плътно и те страстно се целунаха. Устните на Ардит бяха влажни и податливи, въздишка на удоволствие се изтръгна от тях, докато Ним я галеше. И двамата добре си спомняха изживяното предишния път. Желанието на самия Ним беше толкова силно, че той прошепна.

— Почакай…

Тя му каза:

— Нека отидем в моята спалня, ще се чувстваме по-добре.

Те станаха от канапето и се заизкачваха по стълбите. В цялата къща цареше тишина, чуваха се единствено техните стъпки. Вратата на спалнята на Ардит беше отворена. Вътре покривалото бе свалено от леглото и завивките отгърнати. Явно, че Ардит бе предвидила всичко още преди той да пристигне. Ним си спомни от предишните им разговори, че Ардит и Уолтър спяха в отделни стаи. И въпреки че терзанията от преди месец вече не го разяждаха, той беше щастлив, че нямаше да легнат в леглото на Уолтър.

Той помогна на Ардит да свали тясно прилепналата си рокля, която толкова го бе впечатлила, и бързо свали и собствените си дрехи. Те се потопиха в леглото, което бе меко и прохладно.

— Права беше — промълви Ним доволно. — Тук наистина е по-добре.

Нетърпението ги обгърна и когато той проникна в нея, Ардит притисна още по-силно тялото си в неговото и простена от удоволствие.

Минути по-късно те вече лежаха успокоени в прегръдките един на друг. Ним се замисли над нещо, което бе чул: че някои мъже, след като са имали сексуален контакт, са толкова изтощени и потиснати, че се чудят защо изобщо са се занимавали. Това обаче никога не се бе случвало на Ним. И днес, както винаги, той се чувстваше отпуснат и обновен.

Ардит каза, почти шепнейки:

— Ти си един много мил и нежен мъж, Ним. Няма ли някакъв начин да останеш и за през нощта?

Той поклати глава:

— Този път не мога.

— Може би не трябваше да те питам — тя прекара пръст през лицето му и се спря на очертанията на устните му. — Обещавам, че няма да имам претенции, Ним, и никога няма да те притеснявам. Може би понякога, когато имаш възможност…

Ним обеща, въпреки че се чудеше как ще се справи, след като напрежението в неговия живот се увеличаваше с всеки изминат ден.

Докато се обличаха, Ардит му каза:

— Преглеждах документите на Уолтър и бих искала да ти дам някои от тях. Той ги беше донесъл от офиса и аз смятам, че трябва да се върнат на мястото си.

— Разбира се, Ардит.

Ардит му показа трите кашона, в които бяха документите. Ним отвори два от тях и намери вътре отчети и кореспонденция. Докато Ардит беше в кухнята, Ним хвърли поглед на някои от тях.

Повечето документи се отнасяха до проблеми, към които Уолтър бе проявявал специален интерес. Някои от тях бяха от преди няколко години и бяха изгубили вече своето значение. Една от папките съдържаше копия от докладите на Уолтър във връзка с кражбата на електроенергия. Ним си спомни, че навремето този доклад беше привлякъл вниманието на електрокомпаниите и се разпространяваше далеч извън пределите на GSP & L. В резултат на всичко това Уолтър бе придобил репутацията на експерт и дори свидетелства като експерт на един процес в източните щати. Случаят бе стигнал и до Върховния съд. Ним не си спомняше по-нататъшното развитие на случая, пък и вече всичко това нямаше значение.

Той прегледа и някои от другите папки, върна ги обратно в кашона и го затвори. След това Ним пренесе кашоните в коридора, за да не ги забрави на тръгване.

Внезапно земята се затресе. Страхотен тътен и ръмжене, сякаш цяло ято самолети излиташе едновременно, разцепи тишината и в небето се изви сноп от пара. Хората, стоящи върху малкия хълм, инстинктивно затиснаха ушите си с ръце. Някои от тях изглеждаха уплашени.