Артър Хейли - Колела

— Току-що повикахме хеликоптера, който всеки момент ще се приземи на пистата. Мистър Хюитсън ви моли да го използувате първи. Дайте ми ключовете и аз ще се погрижа за колата ви.

Тръгнаха обратно към пистата и служителят вече по-спокойно обясни:

— Има и още нещо. На летище Таладега чакат два от самолетите на компанията.

— Зная — отвърна Адам. — Ще се върнем в Детройт именно с единия от тях.

— Но освен него има и един малък реактивен самолет на разположение на мистър Хюитсън. Той едва ли ще го използува преди настъпването на вечерта и се питаше дали не бихте желали да го използувате вие… Той ви предлага да прескочите до Насо — нали това е родното място на мисис Трентън?… Самолетът спокойно може да се върне до довечера, а вие бихте могли да останете ден-два… В сряда ще го пратим обратно в Насо да ви прибере.

— Великолепна идея! — възкликна Адам. — Но за съжаление в Детройт ме чакат куп вече насрочени срещи… още от утре сутринта.

— Мистър Хюитсън предполагаше, че отговорът ви ще е точно такъв. И затова предварително си е подготвил една реплика, която аз трябва да ви предам: „Поне веднъж забравете за компанията и се посветете изцяло на жена си!“

Видял грейналото лице на Ерика, Адам весело се разсмя. Не можеше да отрече едно от най-добрите качества на първия вицепрезидент — заеме ли се с нещо, той наистина го прави както трябва!

— Предайте му моите искрени благодарности — отвърна той.

Поиска да каже, че в сряда те на всяка цена трябва да са в Детройт, но премълча, В сряда беше погребението на Пиер.

Още преди залез слънце бяха на Бахамските острови и дори успяха да се изкъпят в топлото море и да полежат на пясъка на Изумрудения плаж, разположен недалеч от Насо.

После, докато слънцето бавно потъваше зад хоризонта, двамата се настаниха в малкото вътрешно дворче на хотела си с питиета в ръце. Вечерта беше топла, а лекият ветрец шумолеше в листата на палмите над главите им. Наоколо беше почти безлюдно, тъй като до зимния туристически наплив имаше повече от месец.

Поднесоха им по още една чаша. Ерика си пое дъх и рече:

— Трябва да ти разкажа за някои неща.

— Ако те имат връзка с Пиер, аз вече ги зная — меко отвърна Адам.

След което й обясни, че получил анонимно писмо, в което някой му пратил изрезката от „Детройт Нюс“ с онова съобщение, което навремето беше изплашило Ерика толкова много.

— Не ме питай защо хората правят подобни неща — добави той. — Предполагам, просто от любов към изкуството.

— Но ти не ми каза нищо!

Ерика си спомни за своята увереност, че ако Адам научи, той непременно ще заговори на тази тема.

— И без това проблемите ни не бяха малко.

— Тогава вече всичко беше свършило — промълви Ерика. После изведнъж си спомни унизителната история с онзи търговски пътник Оли и изпита остро чувство на вина. Но за него няма да каже на Адам никога! Искрено се надяваше, че някой ден ще успее да забрави напълно този унизителен епизод от живота си.

— Свършило или не — аз искам ти да се върнеш при мен! — обади ce през масата Адам.

— Какъв добър човек си ти! — прошепна Ерика и усети как гърлото й се свива от вълнение. — Явно никога не съм те оценявала така, както заслужаваш!

— Мисля, че това важи и за двама ни — тихо отвърна той. По-късно, вече в леглото, те внезапно откриха, че магията на първите дни е започнала да се връща.

Вече почти заспал, Адам сложи точка на целия им разговор:

— Бяхме стигнали до ръба на раздялата. Предлагам вече да не рискуваме.

След което заспа, а Ерика още дълго лежа с широко отворени очи, вслушвайки се в звуците на нощта, изпълващи стаята през отворените и обърнати към морето прозорци. Накрая заспа и тя, а на разсъмване двамата се събудиха едновременно и отново се любиха.

В началото на септември орионът беше официално представен на широката публика, печата и автомобилните представителства.

Пресконференцията за журналистите от цялата страна беше проведена в Чикаго. След нея се състоя разкошен прием с обилни закуски и напитки. Хората говореха, че това е един от последните подобни приеми. Напоследък автомобилните компании бяха стигнали до една проста истина — повечето журналисти пишат това, което виждат, и за техните материали съвсем няма значение дали са били хранени с черен хайвер и шампанско или просто с бира и сандвичи. Защо тогава да се правят тези огромни разходи?

Нищо обаче, поне за близкото бъдеще, не предвещаваше настъпването на дългоочакваните промени в системата на автомобилните представителства, на които новият модел беше показан в Ню Орлиънс, и празненствата продължиха цели шест дни.