Артър Хейли - Колела

Това беше една блестяща феерия на шоубизнеса, на която присъствуваха над седем хиляди представители на компаниите и автомобилни търговци, придружени от съпруги и любовници. Пристигаха тук от всички краища на страната с помощта на специално наета въздушна флотилия, сред която фигурираха дори и няколко огромни „Боинг-747“.

Всички големи хотели в града бяха ангажирани, включително „Ривъргейт Одиториъм“ с неговото нашумяло нощно музикално шоу, което, по думите на един изумен посетител, „спокойно може да издържи цяла година по сцените на Бродуей“. Финалът на това шоу беше направо умопомрачителен — пробивайки блестящия Млечен път, под акомпанимента на сто цигулки от небето бавно се спускаше огромна сияеща звезда, която, докосвайки центъра на сцената, се разпръскваше на хиляди искри и под бурните аплодисменти на зрителите разкриваше своята сърцевина — един блестящ орион.

Следващите дни бяха изпълнени с всевъзможни атракция, игри и забавления, а вечер над пристанището се изстрелваха фойерверки, чиито разноцветни пламъци се разпадаха, за да се подредят в нощното небе в огромни сияещи букви:

Адам и Ерика присъствуваха на този фестивал. Брет Делъсантоу също беше тук, а с известно закъснение към тях се присъедини и Барбара Залески.

Едната от двете вечери, през които Барбара беше в Ню Орлиънс, четиримата отидоха да вечерят в ресторант „Брентън“ във френския квартал. Адам, който добре познаваше Мат Залески, се поинтересува за състоянието му.

— Вече диша самостоятелно и може да движи малко лявата си ръка — отвърна Барбара. — Иначе продължава да е напълно парализиран.

Адам и Ерика промърмориха своите съчувствия.

Естествено, Барбара не спомена за ежедневните си горещи молитви към бога да прибере баща й и да му спести страшната мъка, която се четеше в очите му. Но много добре знаеше, че може и да не умре — някой й беше казал, че най-старият член на фамилията Кенеди — Джоузеф Кенеди, живял цели осем години напълно парализиран.

Разказа на семейство Трентън за плановете си да прибере Мат у дома, в Ройъл Оук, и да му наеме специална болногледачка. Двамата с Брет щяха да живеят и на двете места — в Ройъл Оук и в апартамента на Брет.

Говорейки за Ройъл Оук, тя се сети и за нещо друго.

— Брет започна да отглежда орхидеи.

След което с усмивка на уста им разказа как Брет поел грижата за зимната градина на баща й и дори си купил специален наръчник за отглеждане на орхидеи.

— Красотата на линиите и цветовете на орхидеята направо ме смайва — поясни Брет, докато се занимаваше с една мида в чинията си. — Може би от тях ще се роди цяла генерация нови автомобили. С готови имена… Какво ще кажете например за двуместно купе с подвижен покрив, което носи името Aerides masculosum?

— Събрали сме се тук за ориона — напомни му Барбара. — Пък и името му се произнася далеч по-лесно.

Не каза нищо на Адам и Ерика за едно случило се неотдавна дребно произшествие, защото съзнаваше, че ще постави Брет в неудобно положение.

Двамата нощуваха на няколко пъти в Ройъл Оук след удара на баща й. Една вечер Брет се беше прибрал по-рано и тя го завари пред разтворения статив, с комплект нови бои до себе си. Рисуваше орхидеи. По-късно й каза, че за модел използувал онази Catasetum saccatum, на която преди близо година се бяха възхищавали заедно с Мат Залески, а след това старецът се беше ядосал на Брет и Барбара настоя за извинения.

— Двамата с твоя старец стигнахме до заключението, че това цвете прилича на птица в полет — поясни й Брет. — И май това беше единственият въпрос, по който постигнахме единодушие.

Малко неочаквано той беше предложил завършената картина да поставят в болничната стая на баща й така, че той да може да я гледа по всяко време.

— Старият мишелов няма кой знае какви развлечения там. Обичаше своите орхидеи и сигурно ще му бъде приятно да гледа тази картина.

Тогава, за пръв път след нещастието с баща й, Барбара не успя да се овладее и се разплака.

Сълзите й донесоха облекчение и не след дълго тя се почувствува далеч по-добре. Разбираше, че просто много й се беше насъбрало и скромният знак на внимание от страна на Брет отприщи дълго сдържани емоции. Тя ценеше това внимание особено високо, защото знаеше, че той работи с пълна пара по новия проект „Фарстар“, който скоро щеше да бъде обсъден от ръководителите на компанията по време на специално заседание за генералните насоки на бъдещото планиране „Фарстар“ поглъщаше цялото време на Брет и той почти не се занимаваше с други неща.