Брайън Хейг: Преследваният

Широкоплещест и с плосък корем, той положително полагаше големи усилия, за да поддържа превъзходната си физическа форма. Олга бе чула от рецепциониста, че имал черен колан по някакво малко известно азиатско бойно изкуство. Всеки ден прекарваше по един час във фитнеса. И то преди работа. И понеже идваше в офиса си точно в шест сутринта, а рядко си тръгваше преди полунощ, сънят явно не беше сред приоритетите му. Олга си бе отбелязала наум високия му ръст, някъде около метър и деветдесет и пет, и го бе оценила като неприлично сексапилен, един от малкото обекти в кариерата й, с когото не би имала нищо против да се изчука.

Крапченко бързо подаде на шефа си кратка справка от една страница с обобщение на всичко, което се знаеше до момента за лицето Алекс Коневич. Не беше никак много.

— Тоя бил хитър! — каза с гневна гримаса Голицин, като хвърли бегъл поглед на справката. Това беше първият очевиден извод от оскъдността на събраните данни.

— Да, много. Записва Московския университет, специалност физика. Класира се втори в цялата страна на приемните изпити.

Алекс бе разкрит едва преди три дни и за това време бяха успели да му съставят само най-бегъл портрет. По-късно щяха да изровят още. Много повече, отколкото знаеха сега.

Ала Московският университет беше за каймака на съветския каймак, като най-добрите от този елит биваха насочвани към точните науки: математика, химия, физика. В пролетарския рай книгите, поезията и изкуството бяха безполезни дивотии, на които властта гледаше с презрение, като незаслужаващи и грам сиво вещество. Истинските интелектуалци бяха вербувани за прогресивните цели на общественото развитие, като например проектиране на по-мощни ядрени бойни глави или на ракети с по-голям обсег на действие.

Голицин остави снимката на бюрото и отново пристъпи към прозореца. Беше закръглен, с къси криви крака и огромна провиснала гуша под деликатната брадичка, така, че приличаше на току-що завърнал се от лов пеликан. Плешивата му глава блестеше на светлината на лампите, а тъмните му очи изпъкваха навън всеки път щом се ядосаше, което на практика означаваше през цялото време.

— И откъде има Коневич всички тези пари? — попита той.

— Я да видим дали ще отгатнете!

— Ами… от ЦРУ? Американците винаги използват пари.

Крапченко поклати глава.

Още едно кокалче изпука.

— Престани да ми губиш времето!

— Е, добре. Негови са си. Всичките.

Гъстите вежди на Голицин подскочиха нагоре.

— Я разправи!

— Оказа се, че вече има досие при нас. През осемдесет и шеста го засекли, че управлява частна строителна фирма от студентското общежитие. Забележително постижение! За него работели шестима проектанти и над сто души строителни работници от всякакъв вид.

— Такова нещо, престъпна схема с такива мащаби, е практически невъзможно да се скрие — отбеляза генералът и беше прав.

— Така е — съгласи се сътрудникът. — Както обикновено става, някой го е изпял. В случая завистлив състудент.

— Значи този Коневич винаги си е бил един алчен престъпен елемент.

— Така изглежда. Ректорът на Московския университет е бил уведомен за това с обичайните указания капиталистическият мошеник и крадец Коневич да бъде публично порицан пред всички негови състуденти, да бъде опозорен и моментално изключен завинаги.

— Разбира се.

— Оказа се, че сме му направили голяма услуга. От този момент нататък Коневич се заема изцяло със строителство, наема още работна ръка и се захваща с обекти из цяла Москва. Хората са готови да плащат на черно за качество, а пък Коневич вече има репутация на човек, който строи надеждно и качествено за парите, които взима. Славата му се разнася, пред вратата му се извива опашка от клиенти. И когато идват перестройката и свободният пазар, той просто си узаконява бизнеса.

— И всичко това е натрупано от строителство?

— Това е само началото. Знаете ли какво е арбитражна сделка?

— Ти ми кажи.

— Ами… това е един метод за обогатяване, който ползват империалистите. При големи различия в цените на сродни стоки, арбитражистът купува евтино и препродава на по-висока цена, като си прибира разликата в джоба. Както при хазарта, той залага на това, че разликата в цените ще се запази. Работата на Коневич му позволява да опознае отвътре пазара на строителни материали и в крайна сметка той насочва усилията си в този отрасъл.

— И това му носи успех?

— И то невероятен! Когато Горбачов насърчава пазарната икономика, изведнъж се появява ценови вакуум. Идеални условия за един арбитражист и Коневич веднага се възползва. Тръгва много ново строителство, а няма механизъм на ценообразуване за каквото и да било.