Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Ще си спомня ли за нея? — внезапно попита Тег. Одрейди му се усмихна съзаклятнически, както и двамата правеха нерядко по време на разходките в плодовите градини:

— Да, ще си я спомниш.

— А останалото?

— Ще се върнеш към всичко: жена си, децата, битките. Всичко.

— Отпрати го! — настоя Белонда.

Момчето отново се усмихна и погледна към старшата майка в очакване на нейната заповед.

— Хайде, Майлс — каза тя. — Кажи на Стреги да те заведе до новата ти квартира в не-кораба. По-късно ще дойда да те представя на Дънкан.

— Може ли да се кача на раменете на Стреги?

— Попитай я.

С импулсивно движение Тег се спусна към Одрейди, привдигна се на пръсти и я целуна по бузата.

— Надявам се, че истинската ми майка е приличала на теб.

Старшата го потупа по рамото:

— Твърде много. А сега си върви.

Когато вратата зад него се затвори, Тамалани отбеляза:

— Но не му довери, че си една от дъщерите му!

— Има време.

— Айдахо ще му каже ли?

— Ако трябва и е изрично посочено.

Този път Белонда очевидно нямаше интерес към дребните подробности, затова попита:

— Какво предвижда планът ти, Дар?

Тамалани отговори вместо нея:

— Войсково поделение за наказателна операция под командването на нашия ментат-башар. Очевидно е.

Аха, клъвна!

— Така ли е? — настоя Белонда.

Одрейди погледна твърдо и към двете и заяви:

— Тег бе най-добрият от всички, които сме имали. Ако някой може да накаже нашите врагове…

— Ще бъде по-добре да започнем подготовката за следващия — рече Тамалани.

— Никак не съм очарована от влиянието, което Мурбела ще окаже върху него — добави Белонда.

— Да разчитаме ли на Айдахо? — запита Тамалани.

— Той ще изпълни всичко, поискано от един атреид.

Старшата майка го изрече с повече увереност, отколкото чувстваше в себе си, а думите й подсказаха за нов източник на предишното усещане — чужда и донякъде враждебна атмосфера.

Гледам на нас така, както ни вижда Мурбела! Следователно поне мога да мисля като почитаема мама!

Сцитал продължи да си подсвирква, докато се спускаше по коридора срещу квартирата си, изпълнявайки следобедното упражнение. Надолу и обратно. Подсвирквайки.

Да свикват с моето подсвиркване!

После стъкми и текст към издаваните звуци:

„Семето на тлейлаксианците не разговаря.“

Думите не спираха да се превъртат в съзнанието му. Не знаят как да ползват неговите клетки, за да хвърлят мост над празното генетично пространство и да разберат тайната.

Трябва да дойдат при мен с дарове.

Преди известно време Одрейди бе спряла, за да го види, „тръгнала за поредната ми разговорка с Мурбела“. Често споменаваше в разговорите си с него пленената почитаема мама. Очевидно имаше някаква цел, но той не можеше да я проумее. Може би заплаха? Винаги е възможно. В края на краищата ще разбере!

— Вярвам, че не се боиш — бе казала Одрейди.

Застанали бяха пред улея за подаване на храната, където той чакаше обеда си. Менюто никога не бе напълно по вкуса му, но все пак — приемливо. За днес бе поръчал морска храна. Каквато и да е.

— Да се боя ли? От теб? О, драга ми старша майко, та аз съм безценен за вас само докато съм жив. От какво да се боя тогава?

— Съветът ми още не е взел решение по последните ти искания.

Очаквах го.

— Грешите, като ме поставяте в затруднено положение — меко каза той. — Ограничавате възможностите си за избор. Намалявате собствената си сила.

Бяха му потребни няколко дни, за да подготви това изказване. Сега зачака резултата.

— Всичко зависи от начина, по който човек си служи с инструмента. Майстор Сцитал. Някои инструменти се чупят, когато не ги използваш както трябва.

Проклета да си, вещице!

Усмихна се, показвайки кучешките си зъби:

— Опитите продължават до пълно биологично изчезване, така ли е, старша майко?

Тя използва един от редките си хумористични прийоми:

— Да не би да очакваш от мен да се грижа за доброто ти здраве? Сцитал, всъщност за какво се пазариш?

Аха, вече не съм Майстор Сцитал. Ударих я с плоската страна на острието!

— Разпръсквате сестрите си, надявайки се, че някои от тях ще избегнат унищожението. Какви са обаче икономическите последствия от тази истерична реакция?