Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Край на анализите! — отряза тя по-остро, отколкото би искала.

— Запазвам гледната си точка по въпроса — отбеляза засегнатата Белонда.

Гледна точка ли? Не сме ли само прозорци от сетива, отворени към нашата вселена?

Инстинкти и всевъзможни спомени… Дори архивите… Нито едно от посочените неща не говореше само за себе ся, а беше свидетелство за непреодолими натрапвания. Добиваше тежест само след формулиране в светлината на живото съзнание. И единствено формулиращият можеше да наклони везните. Всеки порядък е условен! Защо тези данни, а не някои други! Светите майки знаеха, че събитията протичат в собствения си поток, в своята относителна окръжаваща среда. Защо една сестра-ментат да не действа, изхождайки от това познание?

— Отказваш ли се от съвет?

Питането дойде откъм Тамалани. Дали не заставаше на страната на Бел?

— Случвало ли се е някога? — не скри яда си Одрейди. — Отказвам обаче поредната въртележка из архивните лабиринти на Бел.

— Значи в действителност… — намеси се споменатата.

— Белонда! Не ми говори за действителност!

Нека се попържи малко! Света майка и ментат! Не съществува никаква действителност. Само собствен ред, който сме наложили върху всичко. Изходното становище на „Бин Джезърит“.

Имаше случаи (и настоящият бе един от тях), когато Одрейди искаше да се е родила в по-ранна епоха — да е римска матрона в период на продължителен мир, наложен от аристокрацията, или пък ужасно разглезена дама от викторианската епоха. Но бе попаднала в капана на своето време и на обстоятелствата.

Завинаги ли съм в този капан!

Бе длъжна да приеме и тази възможност . Може би бъдещето на Сестринството, затворено от потайни пътеки и скришни места, където неизменно витае страхът от разкритие. Бъдещето на преследваните. И тук, в Централата, да имаме правото само на една грешка.

— Проверката ми стига! — Старшата майка повика частно превозно средство и набързо се върна в работния си кабинет.

Какво ще правим, ако преследвачите ни намерят?

Всяка от тях бе разработила собствен сценарий — малка пиеса, съдържаща планирани реакции. Но светите майки без изключение бяха реалистки и знаеха, че пиеската може да се окаже по-скоро препятствие, отколкото изход.

Утринната светлина придаваше остри очертания на всичко, което ги заобикаляше в работната стая. Одрейди се отпусна на стола си и почака, докато Тамалани и Бел се настанят на своите места.

Край на отвратителните сесии за подробни анализи. Все по-ясно чувстваше потребност от нещо, което да е различно от архивите, по-ценно от всичко, дето бяха ползвали досега. Вдъхновение. Зае се да разтрие краката си, чувствайки как, мускулите й треперят. Бе изкарала няколко денонощия без пълноценен сън. А и инспекционната обиколка я изпълни с усещане за безизходици и разочарование.

Само една-единствена грешка може да бъде фатална за нас, а аз съм готова да заложа съдбата си на решение, от което няма връщане назад.

Дали не усложнявам прекалено нещата, разчитайки на неизвестността?

Съветниците й се противопоставяха на рисковани решения. Според тях Сестринството бе длъжно да се движи напред в постоянна сигурност, предварително запознато с естеството на терена. Срещу всяко тяхно действие ясно се очертаваше нещастието, което ги очакваше и при най-малката погрешна стъпка.

А аз съм на въжето, силно опънато над пропастта.

Имаха ли възможност да експериментират, да опитат различни ходове? Всички бяха включени в играта. Бел и Там преценяваха неспирен поток от предложения, но досега не бяха стигнали до нещо по-ефективно от Разпръскването.

— Трябва да имаме готовност за незабавно премахване на Айдахо при най-малък знак, че е Куизъц Хадерах — каза Белонда.

— Без работа ли останахте? Хайде, махайте се оттук и двете!

Когато те се изправиха, в работната стая около Одрейди се появи някаква враждебност. Какво се бе объркало? Белонда я гледаше отвисоко с пренеприятното си изражение на цензор. А Тамалани изглеждаше по-умна, отколкото бе в действителност.

Какво й ставаше на тази стая?

Работното място и полагаемите му се функции са били оценени от хората още преди подправката да влезе в историята им. Откъде идваха в момента отчуждеността и неприкритата враждебност? Масата бе същата, столовете се намираха на обичайните си места с предлаганото от тях удобство… Бел и Там предпочитаха такива с биологично саморегулиране по очертанията на тялото. Би трябвало да са се сторили чудновати на по-ранните присъстващи в Другите Памети, които старшата майка подозираше в принос към собственото й мнение по въпроса. Може би ридулиановите кристали проблясваха странно от светлината, която пулсираше в тях с примигване. Изненадващи биха могли да са и посланията, които от време на време танцуваха над повърхността на масата. Оръдията на труда й съвсем спокойно можеха да удивят част от някогашните човешки същества, споделили с нея съзнанието си. Но защо всичко ми се струва някак си чуждо?