Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Ето я светлината на пустинята — посочи Одрейди.

— Престани да не ми обръщаш внимание — настоя Белонда. Старшата майка реши да не отговаря. Прашният сноп лъчи можеше да бъде охарактеризирал като произведение на изкуството, макар и неприличащ на оная вдъхваща спокойствие светлина на влажните утрини, позната от платната на древните художници.

Тамалани застана до Одрейди.

— Красиво е по свой собствен начин — рече тя.

Далечно звучащият й глас подсказа, че и Там, също като самата нея, е потърсила сравнение в Другите Памети.

Ако това е начинът, по който си подготвен да търсиш и да виждаш красотата. Ала нещо дълбоко в Одрейди твърдеше, че не тази е красотата, за която тя бе копняла.

Плитките блатисти низини под тях, където някога беше избуявала зеленина, сега бяха сухи и оттам идваше усещането за земя с извадени вътрешности; по начина, по който древните египтяни са подготвяли мъртвите си — изсушени до вътрешността на костите за своята вечност.

Пустинята е майстор на смъртта, повиващ земята в нитрон 9 9 Синтетично влакно — заместител на мериносовата вълна. — Б. пр. , за да балсамира красивата ни планета с всички скрити в нея скъпоценни камъни.

Белонда стоеше зад тях, без да престане да мърмори и да клати глава, отказвайки да погледне онова, в което щеше да се превърне светът им.

Старшата майка леко потръпна от внезапния прилив на едновременно протичащ поток. Паметта я заля — тя почувства как рови из руините на Сийч Табър и намира телата на балсамирани от пустинята корсари на подправка, оставени завинаги в пясъците от убийците им.

А какво е Сийч Табър сега? Вкаменена стопилка, в която няма никакъв знак от изпълнената с гордост негова история. Почитаемите мами — убийци на история.

— Ако си решила да елиминираш Айдахо, длъжна съм да протестирам, че го ползваш като ментат.

Придирчива досадница е Бел! Одрейди забеляза, че сега възрастта й личеше повече от всякога. Дебелите лупи за четене дори в момента бяха закрепени на носа й. Увеличаваха размера на очите така, че те напомняха изпъкналите очни ябълки на голяма риба. Фактът, че ползваше лупи, а не много по-удобните и практични протезни лещи, говореше достатъчно много за нея. Бел просто парадираше със суетата си с обратен знак, сякаш оповестяваше: „Стоя по-високо от приспособленията, нужни на отслабналите ми сетива.“

Белонда изглежда окончателно се разгневи на старшата майка:

— Защо си ме зяпнала по този начин?

Одрейди, внезапно осъзнала чувствителната слабост на своя Съвет, пренасочи вниманието си към Тамалани. Хрущялната й тъкан не бе спирала да се разраства, което бе уголемило ушите, носа и брадичката. Някои свети майки регулираха процеса с контрол върху обмяната на веществата или прибягваха до редовни хирургически интервенции. Ала Там не би се съобразила с подобна суетност:

Аз съм си такава. Приемете го или точка по въпроса!

Съветниците ми са Прекалено възрастни. А аз… Аз би следвало да съм по-млада и по-силна, за да се справя с проблемите, увиснали на раменете ми. О, проклета да е малката ми грешка да изпадам в самосъжаление!

Върховната опасност бе само една — действие, насочено срещу оцеляването на Сестринството.

— Дънкан е превъзходен ментат! — изрече Одрейди с цялата значимост на заемания от нея пост. — А и не ползвам никоя от вас извън възможностите, които имате.

Белонда запази мълчание. Познаваше добре слабостите, присъщи на „живите компютри“.

Ментати! — мислеше си Одрейди. Приличаха на крачещи архиви, задаващи въпроси точно когато имаш най-голяма нужда от отговори.

— Не ми е потребен още един ментат — рече тя. — Имам нужда от създател на новото.

Тъй като Белонда продължаваше да мълчи, старшата майка допълни:

— Освобождавам ума му, не тялото.

— Настоявам за щателен разбор, преди да отвориш за него всички източници на данни!

Ако се вземеха предвид обичайните изпълнения на Белонда, исканото сега от нея бе умерено. Но Одрейди не вярваше на думите й. Тя мразеше безкрайните сесии, изпълнени с преразказ на архивни отчети. Докато Белонда ги обичаше безумно. Кому бе интересно например дали светата майка хикс предпочита мляко без каймак в овесената си каша?

Одрейди й обърна гръб и погледна към южния дял на небосклона. Прах! Ще трябва отново да дишаме прахта! Белонда щеше да бъде подкрепена от асистентите си. Само представата за това изпълни старшата майка с досада.