Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Твърде много послушници жадуват да поемат с нашето Разпръскване — дрезгаво отговори Тамалани. — Потъващи кораби и плъхове, според мен.

— Напоследък има голям интерес към архивите — рече Белонда. — Сестрите с по-задълбочени познания идват за потвърждение дали една или друга послушница носи генетичния знак на Сиона.

Одрейди прояви интерес към новината. Общата им атреидска предшественица от отминалите във вечността времена на Тирана.

Сиона Ибн Фуад ал-Сейефа Атреидска — бе дарила потомците си със своята способност да остават скрити за търсачи, които виждат в бъдното. Всички разхождащи се свободно из Дома на Ордена имаха тази вродена защита.

— Важен генетичен знак, така ли? — запита Одрейди. — Съмняват ли се, че са предпазвани?

— Търсят сигурен отговор — проскърца Белонда. — А сега мога ли да се върна към Айдахо? Защото той едновременно носи и не носи генетичния знак. Притеснявам се. Явно някои негови клетки не са белязани с маркера на Сиона. Какво са сторили тлейлаксианците?

— Дънкан е запознат с опасността, а и самият той няма самоубийствени забежки — поясни Одрейди.

— Просто не знаем какво представлява! — оплака се Белонда.

— Възможно е да е ментат, а всички добре разбираме какво означава това — добави Тамалани.

— Разбираме и защо държим Мурбела — рече Белонда. — Заради ценната информация в нея. Но Айдахо и Сцитал.

— Достатъчно! — отряза ги Одрейди. — Кучето-вардиянин обикновено лае прекалено дълго!

Белонда реагира меко казано неохотно на думите й. Кучета-вардияни . Възприетото в „Бин Джезърит“ определение на постоянния контрол, за да има сигурност, че не си попаднал в плитки води. Прекалено дразнещо за послушниците, но просто част от живота на светите майки.

В един следобед, когато двете се оказаха сами в стаята със сиви стени за събеседване в не-кораба, Одрейди го бе обяснила на Мурбела. Застанали близо една до друга, почти лице в лице. С пресрещнати погледи. Твърде неофициално и дискретно; с изключение на осведомеността за всички видеоочи около тях.

— Аха, вардияните! — бе възкликнала Одрейди в отговор на въпрос на Мурбела. — Означава, че сме взаимни досадници. Но не прави от факта повече, отколкото е. Рядко стигаме до заяждане. Една дума е достатъчна.

Мурбела, чието овално лице бе изкривено от явно изразено неприязнено чувство, а широко отстоящите й зелени очи горяха, очевидно помисли, че старшата майка говори за обичаен знак или парола, ползвани от сестрите в подобни ситуации.

— Коя дума?

— Която и да е, по дяволите! Всяка подходяща. Нещо като взаимен рефлекс. Едновременно изречено „хайде“, което не ни притеснява излишно. Приемаме го, тъй като ни държи нащрек.

— Ти ще ме вардияниш ли, когато стана света майка?

— Имаме нужда от нашите кучета-вардияни. Без тях щяхме да сме по-слаби.

— Звучи потискащо.

— Не го приемаме по този начин.

— Според мен е противно — тя погледна в просветващите лещи на тавана. — Също като онези скапани видеоочи.

— Мурбела, постарали сме се да се погрижим за себе си. Веднъж станала бин-джезъритка, получаваш грижи и подкрепа през целия си живот.

— Удобно местенце — изрече го с нескрито презрение.

Одрейди заговори меко и с разбиране:

— Не съвсем, но доста по-различно. През целия си живот се натъкваш на предизвикателства. А връщаш на Сестринството дължимото само в границите на възможностите си.

— Кучета-вардияни!

— Винаги се грижим една за друга. Някои от заелите властови постове може да проявяват от време на време авторитарни склонности, дори да започнат да фамилиарничат, но това става само до степен, която е внимателно подбрана в зависимост от изискванията на момента.

— И никога истинска сърдечност или чувствителност, така ли?

— Така казва правилото.

— Може привързаност, но не и обич?

— Вече ти казах правилото.

Одрейди веднага улови недвусмислената реакция по лицето на Мурбела.

Аха, най-после! Ще поискат да се откажа от Дънкан!

— Разбирам, бин-джезъритките не могат да обичат.

Тъга прозвуча в гласа й. Но пленничката все още имаше на какво да се надява.

— Случват се и любови — каза Одрейди, — ала сестрите ми се отнасят към тях като към отклонения.

— Значи, ако правилно съм разбрала, това, което чувствам към Дънкан, е отклонение?

— Да. И сестрите ще направят опит да го отстранят.

— Лечение! Оздравителна терапия за поразения от болест!

— Сестрите считат, че любовта е признак на развала.