Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Може да се окаже, че единствено в „Бин Джезърит“ е било създадено всемогъщото жури на съдебните заседатели — каза Мурбела. — Законотворците недолюбват тези колективни органи, която оспорват и едва ли не се противопоставят на закона. Те могат да игнорират дори и съдията.

Любимата му се разсмя в мрака.

— Аха, веществено доказателство! Че какво друго са доказателствата, ако не онези неща, които ти се позволява да зърнеш? Ето какво се опитва да държи под контрол законът — внимателно манипулираната реалност.

Думи за отклоняване на вниманието му; думи, с които да демонстрира новите си бин-джезъритски сили. А любовните й признания звучаха кухо.

Изрича ги, както ги е запаметила.

Забеляза, че това тревожи Одрейди не по-малко, отколкото плашеше него. Мурбела като че не забелязваше тяхната реакция.

Старшата майка се бе опитала да върне увереността му.

— Всяка нова света майка минава през периода на привикването. Понякога стигат дори до маниакалност. Дънкан, мисли само за новата основа, върху която тя е стъпила!

Нима мога да не мисля точно за това?

— Първи закон на бюрокрацията — изрече Мурбела, обръщайки се сякаш към мрака.

Няма как да ме разсееш, обич моя.

— Разраствай се, докъдето позволява наличната енергия! — Гласът й прозвуча наистина маниакално. Служи си активно с лъжата, че данъците решават всички проблеми. Почитаемите мами разиграват цялото представление! Дори със система за такова обществено осигуряване, което успокоява масите, макар всичко да се стича в собствената им енергийна банка.

— Мурбела!

— Какво има? — Изненадата от острия му тон не бе скрита. Нима не знае, че разговаря със света майка?

— Всичко това ми е познато. Всеки ментат го разбира.

— Да не се опитваш да ме накараш да млъкна? — изречено с ядна нотка.

— Работата ни е да мислим като враговете си… Впрочем ние с теб имаме ли общ враг?

— Дънкан, ти ми се присмиваш.

— Оранжеви ли са още очите ти?

— Мелинджът не го позволява и ти го знаеш.

— „Бин Джезърит“ се нуждае от твоите знания, но трябва да ги култивираш! — Той запали светоглобус и я видя да го наблюдава пламнала от гняв. Не беше неочаквано, както и определено не беше по канона на „Бин Джезърит“.

Хибрид.

Думата заподскача в главата му. Дали наистина не се разчиташе на хибридната мощ? Това ли очакваше Сестринството от Мурбела? Понякога бин-джезъритките изненадват. Откриваш ги зяпнали в лицето ти на неочаквани места в някой коридор; очите им не трепват и лицата им са маскирани по техния си особен начин, зад маските ферментират непривични реакции. Ето къде Тег се бе научил да разчита на неочакваното. Но това пред него? Осени го внезапната мисъл, че в собствените му гърди би могла да отрасне неприязън към Мурбела. Съвсем естествено беше тя да го забележи. Продължаваше да бъде отворен към нея така, както към никого.

— Недей да ме намразваш — не бе доловена никаква молба, ала го заболя от нещо, стаено зад думите.

— Никога няма да го направя. — Съпроводи казаното с изключване на светлината.

Тя се сгуши в него почти по същия начин, както го правеше преди изпитанието с Агонията. Почти . Усещането на разликата го прободе дълбоко.

— Почитаемите мами гледат на „Бин Джезърит“ като на съперници за властта им — рече Мурбела. — Мъжете, следващи сестрите ми, са не толкова фанатици, колкото лишени от свобода на волята заради фаталното им пристрастяване.

— И с нас ли е така?

— Ех и ти, Дънкан!

— Сигурно искаш да кажеш, че мога да намеря същата стока в друг магазин, тъй ли?

Тя предпочете да се престори, че приема думите му като насочени към страховете на почитаемите мами.

— Мнозина биха ги напуснали, ако можеха — извъртя се към него, настояваща за отговор на пламналата си страст. Забравата й го изуми. Това можеше да се окаже последната проява на познатия екстаз от нейна страна.

След него остана да лежи — изтощен.

— Надявам се пак да съм бременна — прошепна тя. — Все още ни трябват нашите бебета.

Трябват ни. На „Бин Джезърит“. Вече не „трябват им“. Той заспа и се намери в оръжейния склад на кораба. В съня му имаше доста неща от актуалната действителност. Не-корабът остана оръжейна работилница, в каквато се бе превърнал. И Одрейди му говореше в сънувания оръжеен склад:

„Дънкан, решението ми бе продиктувано от нуждите на днешния ден. Малка е вероятността ти да изхвърчиш побеснял нанякъде.“