Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

Разглеждайки расовите противоречия, ние забелязваме, че с развитието на цивилизацията през всичкото време нараства ненавистта на една раса към друга. Предупрежденията по отношение на цвета на кожата, класовите различия, противопоставянето между Запада и Изтока, доминирането на един пол над друг все още съществуват и дори продължават да растат.

Накъдето и да обърнем поглед — към процъфтяването на търговията, към големия прогрес в образованието, изкуството и науката — във всичко можем да видим деморализацията на света, отхвърлени са идеалите на приятелството и родствените отношения. В развитието на образованието бе пропуснато знанието за предназначението на душата — единственото най-важно нещо в живота. Образованието учи човека да бъде егоист според силите и способностите си и да взема от другия най-хубавото. Изкуството загуби свободата на изяществото и красотата, тъй като възнаграждението му зависи от безсърдечието и слепотата. По същата причина се изроди и науката, тъй като ученият ограничи своя поглед върху обективния свят и започна да отрича съществуването на живот отвъд пределите на усещанията. При отсъствието на висш идеал постоянната борба за материални придобивки доведе човека до създаването на устройства, които могат да изгорят целия свят. Тези, които са под това разрушително въздействие, нямат и понятие за всичко това; те не могат да го разберат, докато не се разсее мрежата на тъмнината, докато сърцата им не се очистят, а умовете им не се освободят от самоопиянението, което им пречи да мислят и разбират.

В бъдещата епоха расите с всеки ден все повече и повече ще се смесват и накрая ще се превърнат в една световна раса. В нациите ще се развие демократичен дух, който ще унищожи всички елементи, настройващи една нация против друга. Първоначално ще възникнат общности от нации, а след това — световното общество на всички нации, тъй че нито една от тях няма да бъде настроена против друга, а всички ще работят в хармония и свобода в името на общия мир.

Науката ще разкрие тайните на невидимия живот, изкуството ще следва природата. Навсякъде ще могат да се видят хора от всички класи. Ще се откажат от кастовата система, общностите ще загубят своята затвореност, ще се смесят и техните последователи ще проявяват търпимост едни към други. Привържениците на една религия ще могат да се молят заедно с последователите на други, докато накрая същността на истината ще се превърне в религия на целия свят и ще изчезнат различията на отделните религии.

Образованието ще достигне кулминацията в изучаването на човешкия живот и придобитите знания вече ще се развиват на тази основа. Търговията ще стане много по-универсална и ще бъде основана на общата изгода. Трудът и капиталът ще застанат рамо до рамо върху една обща основа.

Потребността от титлите ще изчезне. Почестите ще дразнят очите. Предубежденията към вярванията ще излязат от употреба. Ритуалите и церемониите ще се превърнат в игри. С всеки нов ден жените ще бъдат по-свободни във всички аспекти на живота. Омъжените жени ще носят собствените си фамилии. Синовете и дъщерите ще получават имената на собствените си градове, селища или нации, вместо родови фамилии. Никоя работа няма да се смята за черна. Никое обществено положение няма да бъде унизително. Всеки ще се занимава със своята работа и всички ще могат да общуват помежду си. Жената и мъжът ще бъдат партньори, независими и самостоятелни. Децата ще получават възможности да следват наклонностите си. Слугата и господарят ще бъдат такива само по време на работния ден, а чувството на превъзходство и подчиненост сред хората ще изчезне. Медицината ще престане да се нуждае от хирургия, лечителството ще заеме мястото на лекарствата. Ще се появят нови житейски пътища, животът в хотелите ще започне да преобладава над живеенето в частни домове. Недоброжелателността по отношение на роднините, недоволството от слугите, заяждането със съседите ще се прекратят и във всички аспекти на живота с всеки нов ден спокойствието ще се подобрява, докато не дойде денят Гайямат , когато ще затихнат всички суетни разговори и навсякъде ще се чуе викът: „Мир, мир, мир!“

Аджмир — град на 375 км. югозападно от Делхи, място за поклонение с гробницата на светеца-суфи Мо-ин уд-дин Чишти.

Акбар(араб.) — „велик, най-велик“, един от моголските императори (1542–1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоставил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.