Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

При общуване с малко образовани хората не трябва да се забравя, че истинската цивилизация означава развитие. Тези, които имат нужна от образование, трябва да го получат, за да разбират по-добре живота. Има само две възможности — да се върви напред или назад. Човек или започва да мисли като тези, на които им липсва образование, или им помага да се развиват. Необразования човек трябва внимателно да се води за ръка към по-възвишените идеи.

Някога в Индия аз живеех около индийски храм, който имаше двама вратари. Те бяха афганци, горди и грубовати хора, държащи се много строго, но по изражението на лицата им се виждаше честност и доброта. Често минавах край тях, но те никога не обръщаха внимание на моите появявания и изчезвания, и ни най-малко не се тревожеха за съблюдаването на общоприетите правила на вежливост. Веднъж един от тях дойде при мен с писмо от своя господар. Аз станах и го приех с цялото възможно гостоприемство и от този ден всеки път, когато минавах край тях, те ме посрещаха топло, с усмивка и искрена приветливост и никога повече не ме игнорираха. Това стана, защото на тези хора бе даден урок, без да се нараняват чувствата им, и тъй като им доставих удоволствие, те разбраха, че на вежливостта трябва да се отговори с вежливост.

Да натрапваш на някого добродетелта си е прекомерна гордост; да му дадеш възможност да види красотата на добрите маниери — образование. Ние трябва да смятаме за свой свещен дълг да се отнасяме към хората, нуждаещи се от усъвършенстване, с такава мекота и вежливост, за да се развият в тях култура и красота, които да могат да бъдат споделени помежду ни.

Има една склонност, която постепенно се проявява в човека, развиващ се духовно, и тази склонност е способността да не забелязва или даргудза , както я наричат суфиите. От време навреме тази склонност може да изглежда небрежност, но небрежност проявява не този, който не забелязва, небрежен е онзи, който не гледа Способността да не забелязваш може да се нарече умение да се издигнеш над вещите. За да не забелязващ е необходимо да се издигнеш. Стоящият ниско в живота не е способен да не забелязва нещо, дори и много да го желае. Способността да не забелязваш е проявление на великодушие, тя е умението да гледаш и в същото време да не гледаш, да виждаш и да не забелязваш видимото, умението да не бъдеш засегнат, наранен или разтревожен от нещо, способност дори да не мислиш за това. Това е признак за благородство на природата, знак на душите, настроени на по-висока тоналност.

Някой може да попита: „Полезно ли е това?“ Може би не винаги, но в крайна сметка е целесъобразно: умеещият да не забелязва осъзнава и полезната страна на тази своя способност. Възможно е да осъзнае това точно преди да се сблъска с многобройните неудобства, но всичко е добре, когато завършва добре.

Твърде често, да не се забележи се изискват по-малко усилия, отколкото да се забележи нещо, което лесно може да бъде пропуснато. Има значими и незначителни неща. Вървейки по пътя на живота човек вижда, че много неща нямат значение и че е много лесно да не ги забележиш. Този, който обръща внимание на всичко, което му попада по пътя, ще загуби много време в своето пътешествие, което и така изисква цял живот, за да се достигне целта. Ако човек се катери по планината на живота с цел да се изкачи на върха, той ще се тревожи по всякакъв повод и никога няма да достигне до върха. Така навеки ще си остане тревожен в подножието. Когато човек разбира, че са му останали само няколко дни живот на тази земя, той престава да се тревожи за дреболии, започва да мисли само за онова, което наистина е важно. Вкопчвайки се в дреболиите, човек загубва възможността да изпълни великите цели на живота. Този, който се тревожи за дребните неща, е малък; душата, мислеща за великото, е величествена.

Способността да не забелязваш е първият урок на прошката. Тази склонност се ражда от любовта и симпатията. Нали този, който ненавижда, забелязва и най-незначителната грешка, докато онзи, който обича, естествено не забелязва грешките на другия и често дори се стреми да превърне недостатъците на любимия в достойнства. В живота има безброй неща, предлагащи красота, и безброй уродливи неща. Нямат край достойнствата и нямат край недостатъците. И възгледът на човека за живота зависи от нивото на неговото развитие.

Колкото повече се издига човек, толкова по-широк става неговият хоризонт. Склонността да симпатизира, което е аналитична склонност, притегляща, оценяваща и забелязваща всичко, води човека до желанието да не забелязва. Не съдете, както е казал Христос, за да не бъдете съдени. Колкото повече размишляваш над този урок, толкова по-дълбоко прониква той в сърцето ти. Той учи, че трябва да се стараем да не забелязваме всичко, което е в разрез с нашите представи за това, как трябва да бъде устроен животът, докато не се издигнем на такова равнище на съзнанието, когато целият живот представлява грандиозно видение на Бога.